Водният проблем на биогоривата

Голямото предимство на биогоривата пред петролните продукти е, че източниците на биогориво са толкова широко разпространени. Геоложките съдби може да не са били така благосклонни да дарят вашия кът земя с петролни находища, но почти всеки може да отглежда растения за биогориво. За съжаление обаче някои от местата, където тези култури се отглеждат, изискват напояване, а когато водата влезе в уравнението, биогоривата се оказват много по-малко привлекателни от това, което би трябвало да заменят.

Да вземем за пример соята. Според Кери Кинг и Майкъл Вебер от Университета на Тексас в Остин, обработката на соята, за да се превърне тя в биодизел, изисква незначително количество вода. Но ако не може да разчита на дъжда за напояване, отглеждането на соята изисква доста кофи вода. Средно 28 литра вода за напояване са необходими за производството на соя, която да е достатъчна за биогориво, което да задвижва едно средностатистическо превозно средство за разстояние от 1 км. Не много по-различно е положението и с етанола, произведен от царевица.

Към момента по-малко от 20 на сто от царевицата, отглеждана в САЩ, бива напоявана. Но увеличаването на производството на царевица се случва в зони, където напояването е често срещано и необходимо. Това е проблем, защото напояването представлява около 37% от изчезващата вода, оттегляща се от водосборни зони, езера и реки.

Сега нека да погледнем водата, участваща в производството на конвенционалните петролни горива. Според Кинг и Вебер, независимо дали се използва бензин или дизелово гориво в колата, карането в продължение на километър отнема по-малко от 0,33 литра вода. Дори такава скромна оценка „може да бъде прекалено песимистична за сладководното потребление“, казва Кинг, защото не се взема под внимание фактът, че част от водата, използвана за извличане на нефта, се черпи от самите петролни кладенци.

Дори най-проблематичните източници на петрол – катранените пясъци и битуминозните шисти – не консумират чак толкова много вода. Вярно е, че е нужна пара с висока температура за отделяне на нефтопродуктите от скалата, в която са открити. Но според Кинг и Вебер, обработката на катранените пясъци изразходва средно само 0.78 л./км. вода, а обработката на нефтени шисти консумира още по-малко: 0,59 л./км.

Така ако се направи един паралел между ползването на вода за добив на горива със скалата за сила на земетресения на Рихтер, то нефтен добив и преработка представляват леко потреперване, докато добивът на горива от соя и царевица или може да достигне до степен на срутване на сгради и изравняване на градовете със земята.

По-добра идея е да се използват растителни култури, които не се нуждаят от повече вода, отколкото това, което местните дъждове могат да предоставят, предлагат учените. Малсените палми в Индонезия и захарната тръстика в Бразилия така или иначе вече се използват за производството на биогорива в големи количества, при това без напояване. Не че тези растения не се нуждаят от много вода, само че в тропическите земи, където се отглеждат, те получават изобилие от валежи. Всъщност, може да се окаже по-разумно да внасят биогорива от тези региони, богати на дъждове, вместо хората да се опитват да отглеждат такива култури на места, където няма достатъчно вода.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*