Пренаселването на планетата – истина или „зелен мит“?

Постоянно слушаме как пренаселването на планетата е основният причинител на екологични злини в света. На пръв поглед изглежда логично: колкото повече хора, толкова повече употреба на природни ресурси, толкова по-голяма заплаха за бъдещето на планетата. Но въпросът, както често се случва, е всъщност малко по-сложен. Един писател твърди, че опасенията от бързо разрастващото се население на земята са преувеличени – че представляват „зелени мит“ – и че истинските ни страхове трябва да бъдат пренасочени към консуматорството.

Фред Пиърс твърди, че разрастването на населението не е проблемът, с който трябва да се борим. Според него, това е „зелен мит“, който марширува в съзнанието на хората.

Като за начало, „бомбата“ с населението, за която си спомням как започна да ни плаши преди 40 години, когато бях още ученик, взе да „издиша“. По онова време повечето жени по света имаха по пет или шест деца. Жените днес раждат наполовина по-малко от майките си – средно по 2,6 деца. Това не е само в света на богатите, а почти навсякъде“.

Пиърс продължава с твърдението, че раждаемостта по света пада и че дори в развиващите се страни майките раждат деца с, грубо казано, „коефициентът на заместване“ (нулев прираст). Авторът отбелязва, че нарастването на броя на хората по света постепенно ще намалее и броят на жителите на Земята най-вероятно ще се стабилизира около 2050 г. Това е прогноза и на много други други икономисти и учени.

Пиърс обаче казва и друго: че манията на тема „пренаселваето на земята“ и проблемите на раждаемостта изместват фокуса от истинската заплаха за устойчивост света: потреблението.

Разбира се тези твърдения си имат и противници. Робърт Уокър, вицепрезидент на Института по населението, възразява, че нарастването на населението е все още е до голяма степен проблем: „2 млрд. души – това са много хора в един свят, в който се борят да се изхранват вече цели 6,8 милиарда души. Това са твърде много хора в биосферата…. твърде много много хора на планетата, която и без друго вече е застрашена от последствията от изменението на климата“.

И макар че по всичко изглежда, че двамата водят остър спор, то следващият аргумент на Уокър по същество потвърждава тезата на Пиърс. „Всеки човек, роден в богата нация – независимо дали там раждаемостта е намаляла или не – все още консумира непропорционално голям дял ресурси и енергия“.

И така, изглежда се оказва, че „пренаселването на земята“ е лесно и навсякъде „развявано“ обяснение за проблемите на света, но май не е най-вярното. Казваме „има твърде много хора“ и ето, че всеки проблем е обяснен. Световен глад? Твърде много хора се хранят. Влошава се околната среда? Твърде много хора консумират ресурсите й. Климатът се променя? Твърде много хора карат коли и замърсяват. Лесно, нали?

Ала по същество май става дума за нещо друго. Най-голямата заплаха за нашата планета изглежда са не самите хора, а навиците ни на потребление. Именно те, умножени по множителя „численост на населението“, са проблемът. Не е страшно, че до 2050 г. на света ще има още 2 млрд. нови хора – страшно е, ако те живеят и консумират по същия начин като американците и другите западни, консуматорски общества в днешно време.

2 коментара

  1. В българските села има ли клозети, т.е. канализация?
    Защо питам ли. Защото на планетата се оказва, че там където няма клозети имат малко боклуци и повечето са естествени. Там където имат тоалетни гърнета с позлатени капаци, имат повече боклуци, чак до задръстване. Проблемът днес е да изберем или едното или другото, или да започнем третото, което е мое предложение. Канализация на селата и цивилизация на света. Как ли? Да не купуваме рекламирани продукти. Да не учим там където не ни предлагат работно място. Да не обичаме онези, които ни осъждат без да ни познават, да не приемаме кичът за мода.

  2. Да това е така ,защото няма измислена друга философия и начин на живот !
    И проблем не е измислянето на такава,проблем е налагането и в опорочената ценностна система на човечеството ..

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*