Оптични сензори се грижат за здравето на ветрогенераторите

Съвременните вятърни турбини струват милиони. Те печелят пари чрез генериране на електроенергия – по този начин се изплащат. Всеки непланиран час бездействие на една турбина означава загуба на пари.

Колкото и да са усъвършенствани и олекотени материалите, от които се правят витлата, те все пак страдат от огромното натоварване, на което биват подложни при ежедневната си работа. Затова турбините биват оборудвани с набор от сензори, които да следят състоянието им и да съобщават за “здравословното” състояние на машината, особно при неблагоприятни метеорологични условия.

Ако не се върти, тя не прави пари. Вие със сигурност не искате да вложите милиони долари в тубина, която след това да стои и да бездейства заради механичен проблем, казва Брет Бъргър, продуктов маркетинг мениджър в National Instruments (NI). Но ако можете да я следите детайлно и прецизно, то инженерите и механиците могат да преценят кога да я спрат и поправят, вместо да чакат да се строши”.

Традиционно за целта се използват електрически сензори. Те обаче имат някои недостатъци, които изпъкват с увеличаването на размера на турбините. От една страна витлата стават все по-големи, сензорите “натежават” и окабеляването по тях скоро се превръща в “дявол на магаре”. От друга страна високите турбини привличат гръмотевиците. А гръмотевиците с тяхното високо напрежение и електрическите системи не се разбират добре.

Затова днес все по-акуални стават оптичните сензорни системи за вятърни турбини.

Оптичните сензори са нещо обичайно в областта на далекосъобщенията и електрониката. Те нямат недостатъците на електрическите сензорни системи, а за сметка на това имат редица предимства. Именно на тях залагат от National Instruments.

National Instruments съвместно със специализираната фирма Micron Optics е разработила т. нар. оптичен сензорен детектор, който улавя и най-тънките подробности за това кога витлата на една турбина работят под стрес и кога той отива отвъд техните възможности. Уредът получава, чете и препредава данни, събрани чрез оптични сензори по витлата на турбините, благодарение на вградените в тях оптични нишки. Данните се използват за контролиране на работата на всяка турбина в реално време, съобразно натоварването й. Тази система може да мери данните от 80 сензора около 10 пъти в секунда, обясняват създателите на системата. Е, това е предостатъчно за турбина, която традиционно има 15-20 снзора във всяка перка. Точността на измерванията е един пикометър.

„Ние предоставяме на инженерите средство да направят своите турбини умни,” казват създателите на оптичната система.

Оптичните сензорни технологии са отдавна доказани за наблюдение на критични комуникационии трасета, нефтопроводи и други критични инфраструктури.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*