Кои са ютилитис дружествата на бъдещето?

В недалечното бъдеще широк кръг от фирми ще продават ток. Но кой ще поправя скъсаните жици след буря?

Кои са ютилитис фирмите на бъдещето?

Още доста преди наводненията в Австралия някои местни доставчици започнаха да експериментират с пакетна продажба комунални услуги в комплект с пакетите услуги за мобилна телефония и кабелна телевизия.

Идеята е проста и ефективна. Електричеството и водата са продукти, доставяни на базата на месечни абонаментни договори за услуги, също като интернет услугата и кабелната телевизия. Същите системи за фактуриране и същият счетоводен софтуер могат да бъдат използвани за справяне с всички тези сметки. В Тексас, САЩ, и в Обединеното кралство потребителите вече купуват енергията от търговци на дребно. Защо не?

Е, има някои тънки разлики. Ако се случи голяма авария, без кабелна телевизия и без можем да преживеем, докато без ток и вода – трудно.

В схващането на обществото комуналните дружества са едни стабилни, непоклатими, понякога тромави организации, които действат по-скоро като правителствени агенции, отколкото като бизнес. Енергията и водата обаче днес претърпяват най-голямата трансформация от зората на битовите услуги.

Индивидуалните потребители и корпорациите вече инсталират слънчеви панели и вятърни турбини из своите имоти, които им позволяват да облекчат натоварването на мрежата. Селяни и инвестиционни дружества със специална цел продават имоти – акри пусти нивя, промишлени покриви или депа за отпадъци – които някога са имали ниска пазарна стойност. Изграждат се соларни и вятърни паркове, Скоро микрогридове ще могат да захранват цели общности, създавайки енергийни автономни области. Енергията за зареждането на бъдещите електрически автомобили ще се добива от соларните клетки на покрива на паркинга.

През това време някои компании, традиционно специализирани в производството на ИТ и телекомуникационно оборудване, започнаха да предлагат съоръжения, свързани с електроенергията. Някои се впуснаха да правят уреди за мониторинг на енергийното потребление в дома, други добавиха към това и възможност за управление. Трети пък започнаха да правят аналогично оборудване в услуга на самите електроразпределителни компании, така че те да могат отдалечено да наблюдават консумацията на потребителите, да управляват поведението на уредите в дома им и да могат да изключват дадени уреди в пиковите часове.

Големите телекоми и интернет доставчиците традиционно не предлагат доставки на вода или ток, но не би било чудно, ако някои от тях започнат да предлагат на потребителите си да намалят месечните си сметки за ток благодарение на опция за уеб-базирана поддръжка на отоплителните уреди в дома – срещу символична месечна такса в добавка към таксата за интернет например. Кой в този случай е ютилити дружеството – фирмата, която доставя тока, или доставчикът, който помага на потребителя да го контролира?

Тези сценарии стават все по-реалистични. Някога електроенергията беше евтина и изобилна, а компютрите бяха едни големи уреди в грамадни стъклени стаи, до които достъп имаха само учените. Но сега е друго – електроенергията е ценна стока, все по-често потребителите стават и производители, комуникациите са евтини, а компютрите са вездесъщи.

Разбира се, в процеса на всички тези промеnи отворен остава и въпросът за сигурността и безопасността. Но това е цяла отделна тема-море.

Накратко, промяната се задава и е неизбежна. Въпросът е каква точно комбинация от технологии и отговорности, от бизнес-модели и регулаторни изисквания ще продължи да поддържа светлините в домовете ни.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*