ИТ технологиите и облачните изчисления в помощ на околната среда

Докато хай-тек светът се е втренчил във въпроса дали наистина и кога ще свършат интернет адресите, в групата на IBM за рисков капитал прогнозират, че още много други устройства, които не традиционно се считат за компютри, скоро ще се включат към интернет.

Мобилният софтуер и изчислителните облаци не са нещо ново за IBM, но ето, че тя все повече вижда техния потенциал като технологии, впрегнати в помощ на здравеопазването, енергетиката, инфраструктурата, справянето със социалните проблеми и опазването на околната среда.

Така например IBM иска да работи с правителствата по света по големи проекти за справяне обществени проблеми като например подобряването на системите за водоснабдяване, намаляване на задръстванията и градския трафик, повишаване на ефективността и надеждността на електрическата мрежа. ИТ гигантът, който докарва над половината от приходите си от консултинг, работи и по чисто екологични проекти като например мониторинг на качеството на водите в залива Галуей в Ирландия.

В много от тези проекти разпространението на изчислителните технологии чрез все повече и повече компютърни устройства, често наричани „интернетът на нещата“, открива нови възможности. „Можете да поставите технологии та, където досега не беше мислимо“, казва Дебора Магид от звеното за рисков капитал на „голямата синя“. Това дава основата за много нови възможности.

ИТ компаниите все по-често говорят за „интернета на нещата“, тоест за всепроникващите компютърни технологии. С появата на по-евтини процесори и и масовото разпространение на широколентови комуникации тази идея става все по-близка до реалността. Бумът на изчислителните облаци или т. Нар. облачен компютинг наливат вода във воденицата допълнително, правейки възможно всевъзможни сензори и устройства да подават данни към мощни изчислителни центрове за анализ, на базата на който пък се вземат решения за моментални подобрения. Например сензори, добавени по електропреносните трасета на електрическата мрежа, могат да събират данни за електроенергията – за честотата, напрежението и др. – и да алармират мрежовите оператори за потенциални проблеми, преди всъщност да са възникнали.

По подобен начин интелигентни сензори на парковите места по обществените паркинги могат да докладват за броя на свободните паркоместа по обществените паркинги в даден град, като данните се публикуват на обществени табла. Така могат значително да се спестят вредни емисии – с 20 до 30 процента, пресметнали са в IBM на база на подобен проект в Барселона.

Още по-интересни са инсталациите за сградна автоматизация и енергийна ефективност. Тук се намесват и облачните технологии. Например, в една сграда или център за данни, оборудвани за използване на енергията по-ефективно чрез мониторинг на условията )температура, осветеност и др.) не може да се разчита, че хората ще седят, четат данните и ще вземат мерки съобразно отчетените показатели от сензорите. Вместо това централизирани, интелигентни системи за управление на сградата следва да анализират данните и да „вземат решения“ как да променят настройките, или пък да уведомят сградния мениджър за евентуален проблем.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*