Оскъдните метали „стопаджии“ може да спънат възхода на чистите технологии

Много хора се притесняват за контрола на Китай над бизнеса с редки земни метали, които се използват при хибридните и електрическите автомобили, но се оказва, че друг клас редки метали заслужават вниманието ни заради подобен проблем.

„Стопаджиите“ в зелените технологии? Тези метали на шега биват наричани „стопаджии“, защото се добиват само като страничен продукт при добива и рафинирането на основни метали като мед, алуминий и цинк. Става дума за металите галий, индий и селен. Те са широко използвани в устройства като LED крушки, соларни панели и друга електроника. Тъй като търсенето на тези продукти нараства, то и търсенето на металите се увеличава, но не е лесно да се разшири производството на нещо, което се добива само като страничен продукт.

Особен риск заради недостига на тези метали има за производителите на слънчеви панели. Кой не е чувал за CIGS соларни клетки? Тънкослойните слънчеви клетки имат огромен потенциал. Съкращението пък означава мед, индий, галий и селен – три от четирите основни компонента са все „стопаджии“. Ако производителите на тези метали се окажат изправени пред недостиг, повишаването на ефективността и невероятните приложения на тази технология могат да се окажат „с вързани ръце“.

Освен индий, галий и селен има и още един „стопаджия“ – телур. Той също се използва в много слънчеви технологии. Телурът е евтин фотоволтаичен материал, използван в тънкослойните панели, но неговите доставки май никога няма да посрещнат търсенето, тъй като това е страничен продукт от рафинирането на мед.

Рециклирането на електрониката е от решаващо значение, припомнят учените. Когато даден продукт, съдържащ тези метали, достигне края на живота си, той трябва да бъде рециклиран и металът – оползотворен повторно. Рециклирането на електрониката е от решаващо значение за предотвратяване на замърсяването и опазване на нашето здраве, както и за намаляване на въглеродните емисии, но в случая с тези редки метали то ще бъде решаващо и за развитието на чистите технологии.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*