Коментар на експерта: Колко (без)опасен е добивът на шистов газ чрез „фракинг“ в Добруджа

Борислав Сотиров, геолог
Борислав Сотиров, геолог

Технологията „хидрофракинг“ или „хидравличен удар”, чрез която се добива шистов газ, теоретично може да се прилага без увреждане на околната среда. Важното е обаче дали това е така практически и то при добре познатата проблематика на родното безхаберие и безскупулността на световните нефтодобивни компании.

Практиката и фактологията показват, че човешкото невнимание, алчност, безотоговорност и некомпетентност са неминуеми. Когато към това се добави и естественият риск от природните фактори, може уверено да заявим, че прилагането на фракинг за добив на шистов газ в Североизточна България ще бъде съпътствано от екологични проблеми.

Какво са шистите

Шистите са скали с доста разнообразен веществен състав. Огромната част от тях нямат нищо общо с нефта и природния газ. Основната характеристика на тези скали е тяхната ивичесто-цеплива структура. Част от тези скали представляват променени глини. Понякога заедно с тях е погребано голямо количество органични останки. Това са т. нар. битумни шисти.

Понятието „шистов газ“ е в голяма степен условно. То е формирано по-скоро поради това, че първото място, където е приложена тази технология за добив на природен газ, са шистите Барнет в Тексас. Скалите, в които се формира и може да се добива шистов газ, са доста разнообразни. Такъв потенциал у нас имат някои от древните скали, намиращи се между 1300 и 4000 м дълбочина в Североизточна България. Сред тях са и дълбоките въглищни пластове от Добруджанския въглищен басейн.

Как се е озовал природният газ в шистите?

Подземната температура и налягане постепенно разграждат органичните останки и ги превръщат в нефт и газ. Това е начинът, по който се образуват голямата част от въглеводородите, които човечеството добива от земните недра. След образуването си нефтът и газът мигрират по пукнатините към повърхността на земната кора. Ако по пътя си срещнат непроницаеми скални пластове (екрани), те се натрупват под тях. Така се формират конвенционалните находища. Тъй като не винаги съществуват удобни условия за подобни акумулации, по-голямата част от нефта и газа достигат до земната повърхност и се загубват. По тази причина находищата на нефт и газ са сравнително оскъдни и слабо разпространени по планетата.

За разлика от тях, скалите, в които се образуват тези вещества, са доста по-широко разпространени и са налице в много държави. Напълно естествено е, че издирвайки нови натрупвания на нефт и газ, човечеството е достигнало до идеята да ги извлича от самите скали, в които те се образуват.

Технологията за добив „фракинг“

За тази цел се използва технологията, придобила популярното име „фракинг”. Тя представлява прокарване на сондажи до продуктивните пластове и напомпване с огромно налягане в тях на големи количества течност, с цел разпукване и химична обработка на скалите. Така се предизвиква повишената им пропускливост, свързват се шуплите и мехурчетата с въглеводороди и последните могат да бъдат извлечени.

Опасна или безопасна е технологията за България

Североизточна България почти изцяло се водоснабдява от дълбоки карстови водни залежи. Те представляват система от свързани помежду си и с повърхността подземни кухини и каверни. Със сигурност много от сондажите за фракинг ще ги пресичат. Това не е фатално, тъй като сондажните отвори ще бъдат изолирани от подземните води чрез защитни тръби и циментови кожуси. В същата област в миналото са прокарани много сондажи за проучване и експлоатация на нефто-газови залежи, при които са приложени подобни технологии за защита на ценните водоносни пластове.

Тези защити са усъвършенствани за целите на фракинга, тъй като по тези сондажи следва да се нагнетяват флуиди под огромни налягания, разцепващи скалите на дълбочини, където натискът на горележащия скален масив е огромен. Така че технологично е възможно в България да се добива шистов газ чрез фракинг без да се нанасят тежки екологични щети.

Разликата от теория до практика

Практическите опасности при прилагането на тази технология произтичат от прокарването на голям брой сондажи, всеки носещ риск от технически грешки, некачествено уплътняване и естествения риск от непостоянството на природните фактори. Освен самия сондаж, голям риск представляват и съоръженията за изготвянето и съхранението на големите количества технологични смеси, които се нагнетяват при фракинга. Съставът на тези т.нар. пробивни смеси е вода с разтворени в нея смазочни, антикорозионни, антибактериални и др. вещества. Някои от тях са съвсем безвредни, други силно отровни, но всичките нямат работа в питейните водоизточници.

След напомпването на пробивната течност в дълбочина, част от нея се връща под въздействието на дълбочинното налягане. Тя трябва да бъде съхранявана, обезвредена, изхвърлена. Поради силно пропускливия карстов характер на района, твърде вероятните аварийни разливи лесно могат да проникнат в дълбочина и да замърсят подземните води.

Друга опасност представлява механичното въздействие на фракинга в земните недра. Наистина, пластовете с потенциал за шистов газ се намират на голяма дълбочина и са най-малко на 0,5 км по-дълбоко от водоносните пластове. Обхватът на предизвиканите чрез фракинга пукнатини може да бъде ограничен. Но в недрата съществуват природни разломни нарушения. Те рано или късно ще бъдат достигнати и повлияни от намиращите се под огромно налягане пробивни смеси. Това със сигурност ще създаде условия за голяма вертикална мобилност и проникване на замърсители до водните залежи.

В съчетание се явява още един фактор – неминуемите механични деформации на пластовете след извличане на значителна част от техния обем. Огромното геостатично налягане на стотици метри скални маси върху кухините в такива случаи винаги води до многобройни вътрешни деформации на масива и дори до слягания на повърхността. Тези процеси са опасни най-вече поради това, че ще създадат още по-голяма пропускливост на скалите и почти сигурно проникване до водоносните хоризонти на търсещите своя път нагоре отровни флуиди. С времето и прогресията на добива възможността за изява на описаните процеси само ще се увеличава. Тя няма да изчезне дори след преустановяването на човешкото въздействие и тампонирането на сондажите.

Силната окарстеност на дълбочинните водоносни пластове е благоприятен фактор за безпрепятствената миграция на проникналите в тях замърсители, без значение какъв е броят и разпространението на източниците на замърсяване. Динамиката на подземните води не е добре изучена. Знае се обаче, че те активно се обновяват и съобщават помежду си. Дори само един от многобройните сондажи да аварира, подземният разлив не може да бъде локализиран. В резултат, ще бъдат замърсени водоизточниците на голям брой населени места.

Да изпишеш вежди или да избодеш очи

Практиката е категорична, че навсякъде, където се води добив на шистов газ, е допуснато замърсяване. Съчетанието от всички описани по-горе опасности практически представлява тиктакаща бомба, при която въпросът е не дали, а кога ще избухне.

След 50 или 100 години надали ще се интересуваме от шистовия газ. Но водата ще продължава да бъде жизненоважен ресурс. Ползите, които ще донесе на България евентуален добив на шистов газ от чуждестранен концесионер, са твърде спорни.

Огромната ценност на подземните води – единственият водоизточник, жизеноважен както за бита, така и за селското стопанство, е безспорна. Тази ценност тепърва ще нараства в този район, заплашен от опустиняване поради глобалното затопляне.

И ако е истина, че в бъдеще войните ще се водят не за злато или нефт, а за вода, то добивът на шистов газ в Добруджа ще значи да бъде изядена гъската, снасяща златни яйца.

4 коментара

  1. Толкоз относно „познанията“ на „експерта“:

    „http://lonelyconservative.com/2011/05/epa-administrator-sheila-jackson-confirms-hydraulic-fracturing-safety/“

    „http://energy.utexas.edu/index.php?Itemid=160&id=151&option=com_content&view=article“

    „http://www.youtube.com/watch?v=_tBUTHB_7Cs“

  2. АКО НЯКОЙ ВСЕ ОЩЕ ИМА СЪМНЕНИЕ В ТОВА КОЛКО Е “БЕЗОПАСНА” ТЕХНОЛОГИЯТА НЕКА ГЛЕДА ТОЗИ ФИЛМ ! АВТОРЪТ МУ ГО Е СНИМАЛ САМ С ЕДНА КАМЕРА ЗА 100 ДОЛАРА И Е ПОЛУЧИЛ ОСКАР!!!
    ЧОВЕКЪТ СЕ БОРИ ЗА ЧИСТОТАТА НА ВОДАТА В РОДНИЯ СИ КРАИ.
    НЯМА БЕЗОПАСЕН ФРАКИНГ И КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ВИ ОБЯСНИ ПРОТИВНОТО ИЛИ Е МНОГО ТЪП ИЛИ ПРОСТО ИМА ФИНАНСОВ ИНТЕРЕС И НЕ ЖИВЕЕ В РАЙОНА КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ЗАСРАН!!
    „http://vbox7.com/play:m763b78d71“
    „http://vbox7.com/play:mf8121fcdf“
    „http://vbox7.com/play:f771e1045b“
    „http://vbox7.com/play:m1c957f7be“
    „http://vbox7.com/play:m1c957f7be“
    „http://vbox7.com/play:m14c5fc3ed“
    „http://vbox7.com/play:m2954435ce“
    „http://vbox7.com/play:mc33ba02d1“
    „http://vbox7.com/play:m763b78d71“
    „http://vbox7.com/play:m7de9b81f4“

  3. Г-н Иванов,именно Вие сте манипулатора.
    Дунавският район е най-интересният в хидрогеоложко отношение и е сравнително най-богатият на подземни води измежду четирите района. Предпоставка за това е запазената от силни тектонски нарушения мантийна покривка на Мизийската платформа, където в дебелите, от няколко стотин до 2-3 хил. метра, мезозойски седименти съществуват мощни резервори с пресни и менерализирани подземни води. В настоящата разработка се прави хидрогеоложка характеристика на пресните подземни води от зоната на активния водообмен, които представляват интерес за различните видове водоснабдявания.
    За повече информация: „http://old.bluelink.net/water/dunav/hidrl_stepen.htm“
    Поздрави

  4. „Североизточна България почти изцяло се водоснабдява от дълбоки карстови водни залежи“.

    Вие господине сте един обикновен лъжец и манипулатор! Всичките ви доводи са построени върху горното абсолютно невярно твърдение. Североизточна България се водоснабдява основно с питейна вода от Дунав, чрезз множество кладенци тип „Раней“ на дълбочина около 10 метра. Изградени са още по Тошово време големи водоснабдителни системи обхващащи водоснабдяването на цяла Североизточна България включително и големите градове: Силистра, Добрич, Разград, Дулово, Търговище и т. н. и дори и Русе. Аз лично съм участвал в проектиранетио и изграждането на тези системи бидейки навремето ръководител на група в отдел „Водоснабдяване 1 – Североизточна България“ на КНИПИБКС Водоканалпроект – София.

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*