Настояват за стратегия за биопродуктите

Необходимо е да се разработи нова дългосрочна стратегия за производството на биопродукти у нас. Тя следва да обхваща както самото производство, така и насърчаване на техния експорт. Стрятегията е най-добре да обхваща периода 2014 – 2020 г. Това обяви на песконференция днес БСК. Чрез био-стратегията трябва да се обвърже дейността на национално ниво с финансирането по линия на европейските структурни фондове и общата аграрна политика.

Стратегията трябва да служи като ориентир при участието на нашето правителство в процеса на взимане на решения в ЕС в областта на земеделието, производството на храни и други биопродукти.

Подкрепата трябва да има комплексен характер – да не се ограничава само до подпомагане на фермерите, а да включва и подпомагане на предприятията, занимаващи се с преработката на биологичните суровини до крайни продукти, а също и с експорта на български биопродукти. Част от тази подкрепа трябва да бъде чрез маркетингови експортни програми по отделни продукти или продуктови групи.

Становището на камарата бе подкрепено от община Троян и фондация „ФАЕЛ“.

Предимства на биоземеделието:

Бизнесите, ангажирани с производството на биохрани, сочат няколко положителни черти на този вид дейност:

Чрез него може да се създаде устойчив поминък за селското население в планински и полупланински райони, които не са подходящи за крупно аграрно производство;

Развива се успешно на малки участъци земя, каквито преобладават у нас.

От организацията твърдят още, че този вид производство не се нуждае от големи капиталовложения, които липсват у дребните собственици на земя, макар че е добре известно, че одитите и сертификацията – необходими за пазарната реализация на биопродуктите – не са никак евтини.

Все пак развитието на индустрията у нас може да доведе до връщане на хората в селата, особено на млади фермери, желаещи да се ангажират с биоземеделие.

Развитието на биоземеделието би променило и структурата на аграрното производство и на експорта в полза на традиционни отрасли като производството на плодове и зеленчуци, месо, мляко и млечни произведения, настояват био-производителите.

В момента в аграрния ни експорт доминират житните растения и маслодайните семена. На тях през 2010 г. са се падали около 40% от експорта ни. Делът на пресните и преработени плодове и зеленчуци е само около 10% от аграрния ни експорт, а на мляко и млечни произведения – около 5%.

По-активното преминаване към биоземеделие би повишило и усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ос 2). Там сега има значителни неусвоени средства (през 2011 г. са усвоени 18 млн. от предоставените за агроекология 300 млн., по данни на земеделския министър Найденов).

Препятствия пред биоземеделието:

Една пречка е разпокъсаността на производителите – вече няколко хиляди българи са стартирали преход към биоземеделие, но това са основно дребни стопани. Затова у нас само 0,5% от обработваемата земя се използва за биоземеделие (2010 г.).

Липсват дистрибуционни канали и мрежи. Биопродукти у нас се разпространяват основно чрез големите търговски вериги, но тези продукти са най-вече от внос.

Слабо е развитието на биоживотновъдството. През 2011 г. у нас има регистрирани 911 биоговеда, за сравнение в Естония те са 22,5 хиляди*. Все пак, обаче, има известен напредък, тъй като през 2010 г. биоговедата са били общо 364. През същата година няма регистрирана нито една млечна крава по този показател, докато в Полша са регистрирани 19 хиляди. У нас са регистрирани общо 161 свине, в Унгария – около 4 хиляди. Най-добър показател имаме при овцете – около 7 хил., но това са само 0,005%.

Все още слабо е участието на преработващата промишленост. У нас в края на 2010 г. са регистрирани 21 преработватели на биоплодове и зеленчуци, а в Чехия – 45. Ние имаме само 5 регистрирани преработватели на мляко и само 1 на месо. През 2011 г. страната ни е произвела 144 тона биосирене, а Полша – 1200 тона.

Премълчава се обаче проблемът с инвестиционната несигурност в страната, която кара много предприемчиви българи да избягват да се залавят със земеделие и особено животновъдство. Наличната регулаторна рамка не гарантира на предприемачите възможности за реализация на произведените от тях продукти.

 

* – Уточнение от БСК: Според Евростат през 2011 г. у нас са отглеждани по биологичен начин 976 говеда, 6 698 овце, 3 397 кози, 161 свине. В базата с данни на Евростат млечните крави са посочени отделно от говедата. За България в съответната таблица е указано, че няма данни за наличието на млечни крави.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*