Големите ядрени катастрофи, малките катастрофи и случаите “на косъм”

Безопасна ли е ядрената енергия? Колко точно е безопасна? Това бе темата на третия „ядрен урок за депутати“, организиран от активистите на Грийнпийс пред парламента. Предлагаме неговото съдържание по-долу.

След като през декември ръководството на парламента отхвърли молбата на Грийнпийс уроците да се провеждат в кулоарите на парламента, сега те се състоят пред сградата, съпреки студовете. Малцина депутати обръщат внимание на подробните разчети, предлагани от защитниците на природата. И днес повечето народни избраници подминаха „с ядрена скорост“ посрещащите ги еколози.

nuclear-safety

* * * * *

Големите ядрени катастрофи, малките катастрофи и случаите “на косъм”

В света са построени около 550 ядрени реактора, като от тях днес работят около 430. Според пресмятанията на атомната индустрия ядрен инцидент, свързан със стопяване на активната зона на реактор –стопяване на вътрешността на реактора – трябва да се случва не по-често от веднъж на 250 години.

От 1978 до 2011 г. има три централи, в които това се е случило  – Три Майл Айлънд (1978), Чернобил (1986) и Фукушима Дайичи (2011). В последната се стопява не един, а  цели три реактора. Така за 33 години имаме стопени реактора.

1978 – Три Майл Айлънд, Пенсилвания, САЩ

Стига се до стопяване на активната зона на единия реактор на централата, няма взрив или значително изпускане на радиация в околната среда, реакторът в момента е консервиран и в него не се влиза. Цената на дейностите по почистването е около $ 1 млрд.

1986 – Чернобил, СССР

На 26 април 1986 г. се случва немислимото: избухва ядрен реактор на АЕЦ Чернобил, като до тогава се твърди, че атомна централа не може да избухне. Огромна част от Европа  е замърсена с радиоактивни частици за векове напред. Части от Украйна и Беларус за дълго трябва да бъдат обезлюдени. Град Припят близо до АЕЦ Чернобил се превръща в призрачен град.

Хиляди войници от СССР са изпратени да се справят с голи ръце с разчистването на разпръснатите радиоактивни материали. Много от тях не са сред живите.

Официалните данни на Световната здравна организация признават като свързана с катастрофата смъртта на около 4000 души – това са загиналите непосредствено при самата катастрофа и в десетилетието след това от злокачествени заболявания (тумори и левкемии). Много експерти оспорват тези цифри, като твърдят на база от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, че броят на жертвите може да доближи 1 000 000.

Цифрата  скача особено в дългосрочен план, предвид че много от злокачествените заболявания се проявяват между десетата и трийсетата година след катастрофата (левкемиите са главно в първите 7 години, като отстъпват място на другите форми на рак). Тези данни дори не отчитат хилядите случаи на родилни дефекти и връзката на много хронични заболявания сред подрастващите с Чернобил, натрупването на някои радиоактивни елементи в организма и т.н.

Инцидентът е пазен в тайна през първите дни след случването му. Това допълнително е изложило на радиоактивно лъчение хората, които са можели да вземат мерки и да намалят дозите на силното радиологично влияние веднага след катастрофата.

Финансово щетите от Чернобил се изчисляват на над 400 млрд. долара.

2011 – Фукушима, Япония

На 11 март 2011 се случва небивало земетресение в Япония с десетки хиляди жертви, последвало го от огромно цунами. Много АЕЦ са изключени мигновено, но АЕЦ Фукушима Дайичи не успява да постигне безопасно изключване. Ситуацията излиза от контрол и три реактора се стопяват. Освобождава се радиация за много продължителен период, като част от радиоактивните материали попадат в океана, който е основен източник на хранителни продукти в Япония.

По-късно става ясно, че е имало забележки за безопасността на централата и дори, че на това място не би трябвало да има централа.

Проблемите след инцидента са многобройни – плановете за евакуация не работят добре, не е евакуиран достатъчно голям периметър около централата, не са изплатени адекватни обезщетения на хората, загубили домовете си. При това всичко, което ще бъде изплатено, е за сметка на държавата, тъй като компанията оператор обявява фалит и бива национализирана. Дори в технологично развитата и организирана Япония наблюдаваме най-обичайния сценарии на атомната енергетика: печалбата е за инвеститора, а негативите – за обществото. Щетите са за стотици милиарди евро, а негативите за здравето и човешките животи ще се жънат с десетилетия напред.

Стопените реактори на АЕЦ Фукушима – разрушен е животът и на хората в радиус от 80 км. Възникват множество горещи точки, където са паднали радиоактивни елементи. Висока концентрация на радиоактивни елементи има дори в кристалните планински езера на японските планини.

 

При сегашния брой реактори в следващите 40 години има 16% вероятност да се случи сериозен ядрен инцидент в Европа и 40% вероятност в световен план. …

Ядрени инциденти се случват постоянно. Има седемстепенна скала за класифицирането им , като Чернобил и Фукушима са от седма степен. В същото време стават десетки, дори стотици инциденти, които остават извън фокуса на общественото внимание. Инциденти, които са криели потенциал да прераснат в нещо с много тежки последици. Често катастрофата се разминава “на косъм”.

„На косъм“ – няколко документирани случая от Франция

13 март 1980 – АЕЦ Сен Лорен А2, дефект в охладителната система води до пълно стапяне на два от горивните пръти и частично стапяне на други два; има риск от натрупване на критична маса и неконтролируема ядрена реакция, които да доведат до стапяне на реактора. Това е най-сериозният инцидент във френска АЕЦ.

14 април 1984 – Дефектно проектирани кабели на контролната зала на АЕЦ Буге водят до загуба на контрола и връзка с един от реакторите на централата. Безопасното изключване на реактора е оставено на два дизелови генератора, единият от които отказва, оставяйки един дизелов генератор като последна преграда пред стапянето на реактора.

27 декември 1999 – Неочаквано силна буря и наводняване на АЕЦ Блайе -2 води до загуба на външно електроснабдяване, което предполага аварийно изключване на реактора. Оказва се, че ключови системи от сигурността не работят, а човешката намеса е изключително рискована.

21 януари 2002 – Монтирането на неподходящи кондензатори в АЕЦ Фламанвил -2 довежда до едновременно излизане от строя на няколко контролни табла и системи, докато реакторът е включен. Разрушени са две от аварийните помпи по време на изключването на реактора.

16 май 2005 – Пожар на отдел, пълен с кабели, в АЕЦ Катеном-2 води до излизане от строя на една от двете аварийни системи. Власите задействат плановете за авария, но в последствие не са публикувани повече данни за инцидента.

30 септември 2005 – По време на включването на АЕЦ Ногент-1 дефектни материали и човешка грешка водят до нахлуване на гореща вода и пара в четири зали, помещаващи контролните табла на системите за сигурност на реактора. Теоретично тези зали никога не трябва да са едновременно под заплаха. В този момент е щяло да бъде невъзможно предотвратяване на по-страшен инцидент, ако ситуацията се е задълбочила. Задействани са аварийните планове на компаниите оператори.

… и един вече добил печална известност поради укриване инцидент от България:

Козлодуй – на 1 март 2006 г. се случва инцидент от втора степен по седемстепенната скала в АЕЦ Козлодуй . Отказват да се спуснат 1/3 от прътите, които забавят контролираната ядрена реакция в реактора. Системата е била ремонтирана само 8 месеца по-рано. Инцидентът е крит дни наред и дори тогавашния министър на енергетиката Румен Овчаров отрича да е станало нещо сериозно. Пети блок на АЕЦ Козлодуй е останал спрян без това да се разгласява. Месец по-късно българският народ научава за аварията от немски и австрийски медии.

Малките “течове”

Асса-2 е хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци в стара солна мина в Германия, където е започнало складиране още през 70-те години на миналия век. Оказва се, че има теч на радиоактивни материали към подпочвените води. За проучване на теча са дадени над 2 млрд. евро, а още над 2.5 млрд. евро до момента са изхарчени за овладяване на течовете – общо над 4.5 млрд. евро пари на данъкоплатците или колкото един нов реактор. Замърсяването на подпочвените води ще остави следи за столетия с непредсказуеми за здравето последици.

 

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*