Как промените в климата разпалиха „Арабската пролет“

Недостигът на вода лежи дълбоко в основата на общественото напрежение, ескалирало и изгригнало в сирийската революция през март 2011 г. Снимка: Хосе Мануел Суарес под Creative Commons 2.0

Дали е просто съвпадение, че сирийската революция бе предизвикана по същото време, когато страната страда най-силно от най-тежката суша, регистрирана някога в страната? Не е изненадващо, гласи ново проучване „Арабската пролет и промените в климата“, което открива доказателства, че връзка има.

В. Toronto Star прави преглед на доклада:

„Един милион бежанци, повече от 70 000 мъртви, безброй ранени, милиарди загубени долари заради разрушени домове, съсипан бизнес и липсващи средства за препитание: това са общите нетни щети към днешна дата от конфликта, който започна тихо през март 2011 г.

От 2006 г. до 2011 г. 60 на сто от Сирия страдаше от най-лошата суша, регистрирана някога; тя превърна зелената обработваемата земя на страната в прах. Това са „най-лошата дълготрайна суша и най-тежките случаи на лоша реколта, откакто земеделските цивилизации съществуват в Плодородния полумесец отпреди много хилядолетия“, пишат Фемиа и Верел, авторите на анализа.

„Поради опустошителната суша, стотици хиляди избягаха от селските райони за земеделние и се преместиха в и без друго претоварените градове.

Режимът на президента Башар Асад третираше лошо природните ресурси, като например водата, и до голяма степен игнорираше устойчивото земеделие, което изостри ситуацията.

Недостигът на вода лежи дълбоко в основата на общественото напрежение, ескалирало и изгригнало в сирийската революция през март 2011 г. Снимка: Хосе Мануел Суарес под Creative Commons 2.0
Недостигът на вода лежи дълбоко в основата на общественото напрежение, ескалирало и изгригнало в сирийската революция през март 2011 г. Снимка: Хосе Мануел Суарес под Creative Commons 2.0

Тъй като водата стана оскъдна, фермерите се обърнаха към подпочвените води. Сирийският Национален аграрен център отчита увеличение в броя на кладенците от малко над 135 хиляди през 1999 г. до повече от 213 000 през 2007 г.

Това доведе до рязък спад на нивата на подземните води в много части на страната.

Поради недостига на вода, размириците и гневът към правителството нарастваха, което в крайна сметка изригва в революцията през 2011 г.“

Сирия не е единствената страна,в идяла възникването на конфликт заради климатичните промени и околната среда. И на климата може да е допринесло и за въстанията в Египет и Либия:

„Водата е също така източник на потенциален конфликт:

Пустинята обхваща голяма част от страната и някои области не виждат никакви валежи в продължение на години, дори повече – по цяло десетилетие.

Това положение ще се влоши, прогнозират нарастваща група климатолози.

Един скорошен доклад на Джошуа Бъзби от университета на Тексас, Остин, отбелязва, че от сега до средата на века някои от най-мокрите и най-населени райони на Либия по протежение на брега на Средиземно море навярно ще започнат да страдат от безпрецедентно увеличаване на дните на суша – тези без валежи – от 101 до невероятните 224.

Липсата на дъжд е отчасти това, което допринесе диктаторът Муамар Кадафи да изгради сложна напоителна система за изпомпване на вода от подземните води на Нубийската пясъчникова водоносна система. Този яодоносен хоризонт се състои от вода от последната ледникова епоха от преди 40 000 години, така че е ограничен ресурс. Египет, Чад и Судан черпят от тази вода, така че напрежението със сигурност ще нараства, докато този водоносен хоризонт се изчерпва. А оито учените смятат, че той може да се окаже съвсем изчерпан в рамките на петдесет години“.

Ние тук в САЩ, които сме изправени пред решения за фракинга и изграждането на тръбопроводи, заплашващи безценни водоносни хоризонти, не бива да позволим на изкушението от евтиния нефт или газ да ни отвлече вниманието от мира и стабилността, които са ни осигурени от наличието на достъп да чиста вода, плодородна почва и продуктивни фермерски земи“, заключава Treehugger.com с публикуването на данните за връзката между екологията и Арабската пролет.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*