Енергийната ефективност: спасяването на давещите се…

„Визии за свят, който харесваш:

Изграждане на нисковъглеродно общество в България

Място: Централен военен клуб

Дата: 28 Май 2013 г.

Знам, че вие и вашата организация можете да допринесете и да предложите идеи и решения. Затова бих се радвала, ако можете да се присъедините към водещи фигури от европейски компании, организации на гражданското общество, публичния сектор и представители на широката общественост, за да участвате в това събитие.“

Това е част от поканата, която получих за днешната конференция с участието на Кони Хедегор, европейски комисар по действията в областта на климата. Навярно и другите участници са получили покани с подобен текст.

City_at_Night

Не е изненадващо, че в рамките на отреденото време за дискусия – 1 час  – от пълната зала на Военния клуб само 5-6 човека имаха възможност да се изкажат. За предлагане на идеи и решения и дума да не става. Поканата на модератора бе да се задават кратки въпроси. А на кратките въпроси еврокомисарят имаше готови отговори, лишени от конкретика и връщащи топката обратно.

Така например един от участниците, занимаващ се с управление на сградни активи, посочи конкретен проблем: гражданите трудно могат да се доберат до така наречените „стимули“ за подобряване на енергийната ефективност в домовете, защото трябва да кандидатстват за заем от банка, да носят множество документи, да се надяват на одобрение и ако имат късмета да го получат – да плащат лихви по заемите, които „изяждат“ стимулите. Енергичният отговор на Хедегор се фокусира върху факта, че „бюджетите на ЕС за опазване на климата са големи и пари са предвидени за всичко“. Но как, как ние – потребителите – да стигнем до обещаваните финансови насърчения… За сравнение, в Чехия всеки, който е инвестирал в подобрения за енергийна ефективност, може да отиде в общината и да получи пари в размер на инвестицията, която е направил. Във Великобритания държавен фонд дава четирицифрени суми директно на всяко домакинство, внедрило конкретни енергийни технологии.

Друг гост в залата потърси съвет как по-добре да се комуникират посланията за енергийната ефективност към гражданите, особено когато последните са разярени от високите си сметки за ток. Тук отговорът бе в духа на „ние всички трябва да разберем, че е много важно да се погрижим за изменението на климата“. То едва ли е имало човек в залата, който да не е съгласен с това, но въпросът бе съвсем друг. На свой ред еко министърът добави също толкова полезен съвет – „трябва да се борите“.

Като примери за екологично развитие бяха представени практиките на шведския град Малмьо и мебелния гигант IKEA. Повечето гости в залата, бидейки ангажирани с някакъв вид дейност около енергийната ефективност, добре познават и случая на Малмьо, и този на IKEA. Това, което Кони Хедегор не разбра, е къде са пречките подобни успехи да се случат и у нас.

Може би цялото събитие щеше да протече в малко по-друг дух, ако форумът не беше започнал с това изказване, което президентът направи в началото. Той съсредоточи голямата част от речта си върху темата за санирането на панелните блокове. Да оставим настрана факта, че думата „саниране“ означава нещо различно от „монтиране на топлоизолация“. Може ли да има знак за равенство между енергийна ефективност и топлоизолациите? „Бабички по къс ръкав в разгара на зимата – това съм го видял с очите си“, вдъхновено каза президентът. Това ли е енергийната ефективност?

Защо говорим само за топлоизолации и тук-там за соларни панели? Да, топлоизолациите са част от енергийната ефективност. Соларните панели са част от енергийната ефективност. Въздушните и наземните термопомпи са част от енергийната ефективност. Също са когенерационните системи, електроуредите с клас „А“ или по-висок, смарт-електромерите и т.н. Всички те са средства. Но всъщност енергийната ефективност е правилната комбинация от подходящите средства и съответното потребителско поведение. Кога си пускаш пералнята също има значение. Защо всички лампи в магазина светят цяла нощ, макар че магазинът не работи – също има значение. Как в едно министерство принтерът бълва документ от 350 страници, от които един служител изважда страници 214 и 215 и останалите мята в кошчето  – също има значение.

А защо говорим за енергийната ефективност само в дома и малкия офис? Защо никой не споменава енергийната ефективност в производствените процеси например? А горивната ефективност на транспорта не е ли също част от енергийната ефективност?

Но най-вече защо пратеникът на Еврокомисията остана глух за проблемите, които участниците дойдоха да споделят с него. В поканата пишеше да дадем идеи и предложения. Вместо това се оказа, че трябва да задаваме въпроси. А на въпросите получихме отговор с общи приказки. Узнахме единствено, че сметките ни за ток са високи, защото сме неефективни.

Накрая всички хапнахме вкусен обяд.

Сега ЕК ще отчете „изключителния успех на срещата в гражданите и бизнеса в София“.

За нас остава да продължаваме да се справяме както можем.

3 коментара

  1. На някои въпроси може да ти отговори всеки, който малко се е замислил: фокусът е върху изолацията, защото е оценено, че тя би имала най-голям ефект, ако се приложи масово, не се говори за индустрията, защото тя (поне частта от нея, която функционира в условия на конкуренция) е доста по-напред с ефективността и трибуната за подобни дискусии е друга.

    Ясно, че за час може да се каже малко, но и с твоето заглавие си казала много повече, отколкото със статията си. Не е ЕК виновна, че българската администрация не може да се сравнява с чешката и британската. Кой е виновен ли? Погледнете в огледалото и в изборните резултати. Само с избори не може да се реши всичко, но изборите показват колко хората стоящи зад губещите алтернативи са свършили работата си.

  2. Този текст трябва да се преведе на английски и да се публикува в евро медии

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*