Градът, където автомобилите са забранени още от 1898 до днес

Mackinac_Island_August_2003_08

Когато първите автомобили се появили в края на 19 век, малко хора са си представяли, че един ден тези средства ще превземат. В някои градове хората установили, че шумът и изгорелите газове от „вагоните без коне“ са толкова отблъскващи, че първите коли са били забранени на някои места.

С течение на времето, разбира се, ограниченията били премахнати. Колите скоро станали повсеместно явление. Има обаче едно малко място на света, където властите все още не са променил мнението си. Там колите са забранени от 1898 до ден днешен. Това място е в САЩ. Запознайте се с остров Макинак.

mackinac

800px-M-185_Downtown_Mackinac_Island_Michigan

Разположен близо до континенталната част на САЩ близо до Мичиган, в езерото Хурон, о. Макинак и едноименният град там са любимо място за отдих и почивка. Когато първите автомобили започнали да пристигат, силното запрашване по някога тихите улици на острова, шумът, плашещ конете, и бълваният дим бързо станали противни на местните жители и те решили, че това ново изобретение не е за тях.

Един местен жител от онова време даже описва автомобилите като „механични чудовища“.

През 1898 г.управата на Макинак забранява със закон колите, преди чудовищата да превземат острова. Това законодателство може да изглежда старомодно и отживяло, но в Макинак то все още не е отменено.

И така, какъв е животът на мястото, където едно от най-впечатляващите изобретения в историята на човека е извън закона? Ами доста добре се живее там, всъщност.

Малкият остров е дом на само около 500 души. През лятото този брой набъбва до 15 000 – през туристическия сезон. Единствените моторизирани коли са няколко линейки. Превозът на Макинак се ограничава до разходки, возене с файтони и велосипедизъм – приятно оттегляне от обществото, зависещо от колите.

Mackinac_Island_Grand_Hotel_Taxi

„Въздухът е по-чист и нараняванията са по-малко“, пише Джеф Потър, който публикува статия за Макинак. „Жителите на острова са по-здрави. Има безценна елегантност във всичко това:всички се придвижват наоколо по един и същ начин. Хората спестяват огромно количество пари, които обикновено се прахосват чрез пътуването с автомобили.“

И все пак придвижването из острова е изключително лесно. Макинак е дом на единствената безавтомобилна магистрала –  M-185, която предлага лесен достъп до своите 8,3 мили брегова линия, необезпокоявана от паркоместа или бензиностанции.

800px-Mackinac_Island_coast

Посетителите на острова описват преживяването като завръщане назад във времето в една отминала епоха на тих и спокоен живот.

Town_Mackinac_Island

Mackinac_Island_July_2010_24_(hotels)

800px-Mackinac_Island_July_2010_23_(Island_House)

800px-Mackinac_Island_July_2010_30_(Main_Street_scene)

 

1 коментар

  1. Място III сумарно доказа, че е физически материален свят, почти еднакъв с нашия. Природната среда е същата.

    Има дървета, къщи, градове, хора, предмети, изработени от човешка ръка, и всички принадлежности на разумното цивилизовано общество. Има домове, семейства, трудова дейност и хората работят, за да спечелят хляба си. Има пътища, по които се движат превозни средства. Има железопътен транспорт и влакове.

    Сега за думата „почти“. Първоначалната ми мисъл бе, че Място III е някаква неизвестна за мен част от нашия свят. Имаше всички белези да е така. Обаче едно по-задълбочено проучване показва, че то не би могло да бъде нито настоящето, нито миналото на нашия свят на физическата материя.

    Не съществуват научните открития. Там няма електроуреди. Няма електричество, електромагнитни вълни и всичко друго от този вид. Не съществуват електрическото отопление, телефонът, радиото, телевизията или електрическата енергия.

    Не са открити двигателят с вътрешно горене, газта или петролът като източници на енергия. Използва се обаче механичната енергия. По-внимателното проучване на един от локомотивите, който теглеше въжето на старомодно изглеждащ пътнически вагон, показа, че той се задвижва от парна машина. Вагоните изглежда бяха изработени от дърво, а локомотивът от метал, но с различна форма от съвременните наши машини. Коловозите бяха доста по-малки от стандартните, по-малки дори и от планинските теснолинейки.

    Наблюдавах детайлно обслужването на един от локомотивите. Нито дърва, нито въглища се използваха като източник на топлинна енергия за производството на парата. Вместо това огромен, приличащ на голяма каца контейнер, бе плъзнат внимателно под бойлера, закрепен и задвижван от малък карт към сграда с масивни дебели стени. Контейнерът имаше на върха си издутини, подобни на тръби. Мъже, работещи зад защитни екрани, осъществяваха придвижването, непреднамерено предпазливи, като не допускаха да бъдат невнимателни, докато контейнерите не бяха безопасно вкарани в сградата и вратата затворена. Съдържанието на контейнерите бе „горещо“, получено или от нагряване, или от излъчване. Действията на техниците сякаш показваха последното.

    Улиците и пътищата са различни и отново принципната разлика бе в размерите. „Алеята“, по която се движат превозните средства, бе около два пъти по-широка от нашите. Тяхната версия на нашия автомобил е доста по-обемиста. Дори и най-малката кола притежава единична седалка, на която едновременно могат да седнат пет-шест души. Стандартната кола има едно-единствено фиксирано място — това на шофьора. Останалите седалки твърде много наподобяват столове за всекидневна, разположени около помещението, чиито размери са горе-долу четири и половина метра на шест. Използват се колела, но без автомобилни гуми върху тях. Управлението става с малък хоризонтален лост. Енергията за движение се съхранява някъде в задната част. Движението им не е много бързо, някъде около двайсет и пет до трийсет километра в час. Движението не е натоварено. (Автобусът, с който той пътуваше този път, бе случайно много широк — седалка с осем места и други седалки зад шофьора, достатъчно високи, така че всеки да може да наблюдава наоколо и напред.) Първото ми натрапване му причини чувството, че слиза от автобуса. Шофьорът го погледна подозрително, когато аз се опитах да си платя таксата. Изглежда никой не си купуваше билет.

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*