Столицата на Перу Лима е една от двете най-сухи столици на света (заедно с Кайро), където годишно капват само няколко капки дъжд. За сметка на това обаче гъста мъгла, идваща от Тихия океан, покрива хълмовете около града за период от осем месеца годишно – времето, докато горещото тропическо слънце целува леденостудените води на течението Хумболт.
Използвайки мрежи, подобни на тези за волейбол, местните жители са се научили да „ловят“ мъглата, разкри Ройтерс в Деня на водата – 22 март. Чрез мрежите хората помагат на мъглата да кондензира, след което водните капки се стичат по дренажни канали и така водата се отвежда в по-ниската част на хълмовете, за да бъде събрана в резервоари. Стотици литри вода се пазят в тези хранилища – за поливане, за къпане и за готвене.
„Чиста вода от мъгла, можете ли да си представите“, възкликва Ноа Нейра, председател на местната общност в квартала Белависта, потапяйки ръцете си в зидан резервоар, пълен с вода „до козирката“. Ноа казва, че години наред хората в Белависта са се мъчели, знаейки, че са заобиколени от вода, но не знаейки как да си я вземат от въздуха.
Водният проблем в Перу е чудовищен. Президентът Алан Гарсия спечели изборите през 2006 г. отчасти благодарение на обещанието, че ще осигури вода в домовете на бедните хора, но ето че в края не неговия мандат дългогодишният проблем на Лима с водата не само че не е оправен, но е дори още по-жесток.
Дори и след бурното икономическо развитие в страната през последните десетина години над четвърт от обитателите на Перу, в т.ч. половината от живеещите в селски райони, нямат достъп до работещи тоалетни или чиста питейна вода.
В Белависта не е по-различно. Подобно на повечето перуански бедни райони и тук общността се сдобива с вода благодарение на водоноски, които продават вода и то адски скъпо – по два сола ($0,71), което е около 10 пъти повече в сравнение с това, което дават жителите на най-богатите квартали в Лима за вода. „Плащаме като милионери за водата“, казва Джозефина Ориц, майка на три деца, докато стои и чака поредната водоноска. Тя подчертава, че понякога водоноските не идват с дни наред.
Мрежите в Белависта са построени от биолози от немската неправителствена организация „Alimon e.v.“. мрежите превръщат мъглата в приемлива алтернатива за водно снабдяване, която би могла да сложи край на зависимостта на местните хора от водоноските, а с това и край на високите цени и заразите чрез водата.
Сега жителите на Белависта си мечтаят кметът да вземе решение да сложи подобни мрежи по всички хълмове около града. Целият регион страда от липсата на вода, но с 50 мрежи всички домакинства биха могли да бъдат снабдени с животворната течност, смятат активистите от организацията „Peruanos Sin Agua“ – „Перуанци без вода“.
Напиши коментар