Малките ВЕЦ по реките нанасят тежки и необратими вреди на естествените речни екосистеми

Електроенергията от водноелектрически централи е една от най-екологичните. Този вид „зелена“ енергия е чист като тази от слънцето, вятъра, приливите и отливите, топлината на земните недра. Да, това е така, но само ако ВЕЦ са изградени с внимание и грижа за околната среда, със съответните мерки за опазване на биологичното разнообразие. Дори и тогава те нанасят щети на природата, защото представляват изменение на речната среда – но се приема, че при известни условия това може да се компенсира до известна степен.

За вредата от ВЕЦ почти никой не говори. Особено важно е обаче да се знае как тези съоръжения, на които природолюбителите като цяло гледат с добро око, променят естествената среда в региона си.

За въздействието на малките ВЕЦ-ове върху речните екосистеми започнахме разговор с Любомир Костадинов, експерт Програма Води към Дунавско-карпатската програма във WWF България. Поводът е скорошният сигнал, че МВЕЦ по Искъра унищожават биоразнообразието на реката.

„Всички видове ВЕЦ нанасят тежки и необратими вреди на естествените речни екосистеми. Речната флора и фауна са силно зависими от реката и от нейното функциониране. Където има изградена ВЕЦ, реката изгубва своя характер и не може да замести един здрав водоем с многообразните му функции и местообитания, – обяснява Костадинов. – Всяка река е биокоридор, по който мигрират видове, седименти, пренася се информация.  Всяка преграда води до фрегментация на отделните местообитания, но също затруднява и миграционните процеси на риби, организми, а и на сухоземни животни, които трябва да се отклоняват от характерните си коридори покрай реката.“

Prokopanik_07
Застоялата вода на МВЕЦ „Прокопаник“ на р. Искър – един от най-скоро изградените МВЕЦ на реката – вече „зеленясва“

Заприщване на течението

Заради своята същност ВЕЦ предизвиква заприщване на течението. Това нарушава жизнените условия за животните и растенията – и по самото речно течение, и в съседните местообитания.

В течащи водоеми на по-голяма надморска височина, както е в планинските реки, най-много биологични процеси протичат в така наречения порест дънен субстрат – пространствата между чакъла на дъното, обяснява Костадинов.

Затлачването на тези местообитания води до засилена седиментация – ускорено отлагане на дъното на утайки. По този начин организми биват лишени от жизнената им среда.

Натрупването на утайки води до намаляване на съдържанието на кислород във водата, тъй като при процеса на гниене тази биомаса се окислява.

Освен това намалената скорост на течението води до повишаване на температурата на водата. Това пречи на речните видове, които са адаптирани за нормалната температура на реката.

Самата стена на МВЕЦ представлява непреодолимо препятствие за много организми (напр. мигриращите риби и макрозообентоса). Опитайте се да си представите речните пъстърви, скачащи срещу бързите води на малките речни водопади – и сега си представете тези риби пред неколкометровите бетонни стени на ВЕЦ.

Това не е всичко. Застоялата вода на изкуственото езеро само по себе си е препятствие за видовете, обитаващи бързо течащи води. За този вид животни е характерно, че се ориентират именно благодарение на течението – по него те познават посоката си. Когато се озоват в „неподвижна“ вода като езерната, те губят ориентация. Тоест, дори и да успеят да минат през т. нар. рибен проход, те не могат да преодолеят следващата преграда.

„В тези езера често няма много живот, тъй като само на повърхността водата съдържа кислород, а по-надълбоко утайките правят средата анаеробна.  Самият рибен проход от своя страна пък е направен за видове, обитаващи бързи води, а тези в по-бавни не могат да се справят и за тях прагове от дори 10 см са непреодолими“.

Ефект върху бреговете

Въздействие има и върху бреговете.  Те загубват естествения си характер, стават по-стръмни и неудобни за животните. Изчезват характерни видове растения, а като следствие от това – и животни.

Загубата на крайречни гори е особено тежка, тъй като това са много специфични местообитания, способни да издържат на особени условия.

ВЕЦ влияят и на дъното и течението, и свързания с тях транспорт на наноси. Забавянето на скоростта на течението пречи на нормалния пренос на наноси по реката: надолу по течението след напречното съоръжение транспортът на речен материал намалява, а нагоре по течението се увеличава. Тъй като в баража има задържане на наноси, надолу по течението не се осъществява необходими пренос на дънен материал, който да поддържа баланса „ерозия-пренос“.  Така се загубва противодействието на естествената ерозия на водата. Съответно се стига до удълбаване на дъното надолу по течението. Това пък може да унищожи съседните влажни местообитания, като например заливните тераси, които са директно свързани с нивото на подпочвените води.

Каскади от ВЕЦ

Особено лошо влияние върху речните екосистеми имат т.нар. каскади от ВЕЦ, ояснява експертът на WWF. Те представляват поредица от ВЕЦ на малки растояние едни от други. Получава се низ – вир след вир. При това реката напъно изгубва своя естествен характер на бързотечен водоем – и многообразните си функции като такъв.

Строителите на ВЕЦ често посочват, че изкуствените водоеми се превръщат в езерен ландшафт с висока екологична стойност. Този аргумент е изцяло погрешен. При построяването на ВЕЦ динамичните системи на речния ландшафт, характерът на реката и местообитанията в заливните й тераси се изгубват невъзвратимо.

Колко малки са щетите от малките ВЕЦ?

Мит е, че малките ВЕЦ не вредят на природата и я застрашават по-малко от големите.  Като преграда те имат същото въздействие. Така  за производството на сравнително малко енергия пропорционално се нанасят големи вреди. Малките ВЕЦ имат приложение само като изолирани решения за конкретни случаи.  Някои „малки“ ВЕЦ по Искър имат стени от по 20 метра.

Малките ВЕЦ обаче имат същите негативни въздействия върху екосистемите като големите ВЕЦ. Това се дължи от една страна на кумулативния ефект от многото малки ВЕЦ върху природата на цяла България, а от друга страна на избора на места за изграждането им: малките ВЕЦ често се строят на участъци от водоеми, които осигуряват нисък електродобив, но пък са високочувствителни от екологична гледна точка.

 

Тази статия е първа част от поредицата на GreenTech.BG и WWF България за изграждането на мВЕЦ по реките в България. Вижте още: 

Втора част: Икономически ползи и негативи допълват еко-щетите от строежите на мВЕЦ

Предистория: Новите ВЕЦ-ове по Искър унищожават биоразнообразието на реката!

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*