Земеделците у нас се учат да пазят естествените врагове на гризачите в полето

Земеделците у нас постепенно се научават да щадят хищните птици, които се явяват естествен враг на гризачите и по този начин са ценен съюзник в земеделието. Може да се очаква, че в следващите години селскостопанските производители дори ще започнат целенасочено да опазват дивите птици –  биологично оръжие за борба с мишките и насекомите в нивята.

До този извод стига кампания на екологичното сдружение „Зелени Балкани – Стара Загора“. През 2013 г. негови екипи проведоха 8-месечна акция, с която разгласиха ползите от грижата за ливадния блатар. Това стана в рамките на проекта „Пернати помощници в полето” – един от петте, финансирани по програмата Мтел еко грант.

Ливадният блатар и другите диви птици

Ливадните блатари, дневни грабливи птици, са естествено биологично оръжие за борба с гризачите и другите вредители в селското стопанство. Те гнездят на земята в посевите с пшеница и новоизлюпените им малки често стават неволни жертви  на машините за пририбиране на реколтата по време на жътва.

Макар че липсват точни проучвания за това колко ценна е ролята на ливадния блатар в селското стопанство, има основание да се смята, че едно гнездящо семейство изяжда около 50 мишки на ден, обяснява д-р Христина Клисурова, ветеринарен лекар и член на екипа на Спасителния център при Зелени Балкани.

„Известно е, че при друг сериозен биологичен враг на гризачите в полето – забулената сова –  едно семейство може да изяде 90-100 мишки на ден. Тъй като техните малки са няколко, а при ливадния блатар новоизлюпените са две до три, това дава основание да се смята, че ливадният блатар изяжда до 50 мишки на ден“, обясни Клисурова.

„Пернати помощници в полето“

Кампанията за опазване на дивата птица си постави за цел предотвратяване на злополуките с млади ливадни блатари по време на жътвената кампания. В по-общ план задача на проекта бе и популяризирането на ролята на хищните птици в борбата с вредителите в селското стопанство – насекоми, мишки и мишевидни гризачи.

Проектът е своеобразна първа стъпка от дългосрочна програма за защита на ливадния блатар, сподели д-р Клисурова. До този момент у нас не е обръщано внимание на този ценен вид и грижата за него. В следващите години „Зелени Балкани“ ще работи не само за повишаване на осведомеността относно вида, но и за популяризиране на практически мерки за защитата му в полето.

Запознатост сред земеделците и нови познания у децата

Екипи на „Зелени Балкани” посетиха над 60 населени места в областите Стара Загора, Ямбол, Сливен и Хасково. В първия етап от проекта се проведоха проучвателни експедиции за откриване гнездата на ливадните блатари.

В кооперациите по места, на работници на полето, в кметствата в по-малките населени места и във вериги магазини, продаващи селскостопанска техника, бяха раздадени брошури, плакати и стикери с телефона на Спасителния център и информация как да действат, ако са свидетели на инцидент с млади ливадни блатари на полето.

Разпространяването на печатни материали по различни канали беше предпочетено от организаторите, тъй като срещите на живо с местната общност обикновено не се радват на голяма посещаемост, обясни Клисурова. Така е, защото през топлия сезон земеделците са заети с основната си работа от рано сутрин до късно вечер.

Паралелно с това над 600 ученици от Нова Загора, Тополовград, Раднево, Сливен, Ямбол, Гълъбово научиха за ливадния блатар и белошипата ветрушка, както и значението им в селското стопанство. Други 600 деца от цялата страна гостуваха на посетителския кът на Спасителния център. Те също научиха за целевите видове по проекта, как да ги опазват и защо се наричат „пернати помощници“.

„С децата разговаряхме за всички птици, които са помощници в полето“, подчерта д-р Клисурова. Такива, наред с ливадния блатар, са белошипата ветрушка, обикновеният мишелов и др.

Надеждата на екипа на „Зелени Балкани“ е децата да „внесат“ в семействата си запознатостта с ролята на птиците като естествено биологично оръжие срещу вредителите в полето. Вече има и обратна връзка, която потвърждава, че това се случва, сподели д-р Клисурова.

Пред местното население на 7 села – Маца, Овчи кладенец, Бял кладенец, Радецки, Симеоново, Ковачево и Веселиново бяха изнесени лекции за „пернатите помощници в полето“. На присъстващите бяха раздадени информационни материали.

През лятото на 2013 г. в Спасителния център за диви животни не са постъпили ранени млади ливадни блатари, отчитат от „Зелени Балкани“. Причината е в това, че жътвата тази година закъсня и за щастие това даде шанс на малките да отлетят от гнездата.

От друга страна, значително са се увеличили сигналите за ранени животни от районите, в които протече информационната кампания. „Имаше хора, които ни се обаждаха в Спасителния център за помощ за други бедстващи птици, например щъркели“, споделид-р Клисурова. Тя приема този нараснал интерес към центъра като потвърждение, че все повече хора знаят и искат да се грижат за дивите пернати.

Опазване на гнездата на ливадния блатар

Работата по опазването на ливадния блатар продължава и след приключването на проекта, защото проблемът пред тези птици и другите пернати помощници в полето остава и ще продължава да стои и през идните години. Екипът на Зелени Балкани ще продължи инициативата „Пернати помощници в полето“, като негови „съюзници“ ще бъдат земеделските производители, вече научили за инициативата, местните власти, медиите и разбира се всеки, който е готов да помага.

За да не се стига до нараняване и убиване на ливадни блатари, земеделците могат да приложат някои мерки в нивите си. В други страни, където птицата гнезди, е обичайно природозащитници да откриват гнездата на блатарите и да ги „заграждат“ с бали слама, обясни д-р Клисурова. По този начин новоизлюпените птичета няма как да попаднат под „ножовете“ на селскостопанската техника наесен.

Практиката е времеемка, но се практикува масово в Испания например. Макар че гнездата са трудно забележими сред нивята, те могат лесно да бъдат открити, когато се проследи летежът на двойка птици. Тази и други подобни мерки ще бъдат представени и популяризирани у нас през настоящата и следващите години.

Кампанията през 2013, която се осъществи  с подкрепата на  Мтел еко грант, бе само първата стъпка, посочи Клисурова. По думите й, има и европейски програми за финансиране, които предвиждат стимули за земеделците за кратко отлагане на жътвата, с около 2-3 седмици – точно толкова е необходимо на младите ливадни блатарчета да смогнат да отлетят на юг.