„За Земята“: ЕК оставя битката срещу ГМО на правителствата

Снимка: Stock XCHNG

Европейската комисия оставя битката срещу ГМО в ръцете на отделите правителства и компании като Monsanto и Syngenta. Решаваща ще се окаже не волята на гражданите на всяка страна, а отношенията й с големите биотехнологични фирми. Това обяви сдружението „За Земята“. Поводът – на 3 март на Европейски съвет бяха обсъдени преработените предложения, целящи предоставяне на повече свобода на националните правителства при вземането на решения за отглеждане на генетично модифицирани (ГМ) култури на територията на съответната страна.

Снимка: Stock XCHNG
Снимка: Stock XCHNG

„Националните правителства имат нужда от солидни правни основания за забрана на генетично модифицирани култури,“ посочи Ивайло Попов от За Земята. „Вместо това Европейската комисия предлага друго – даване на повече правомощия за консултации с биотехнологични компании и отваряне на пътя за юридически предизвикателства за правителствата, които се противопоставят на ГМО. Това не е начин да се запазят полета в Европа от нежеланите ГМО.“

„Според сегашното предложение, националните правителства, които се противопоставят на ГМО, ще бъдат принудени да питат за съгласие биотехнологичните компании, като Monsanto и Syngenta, за да се изключи територията на страната членка от разрешението за ГМО“, казват от сдружението „За Земята“. „. Това поставя правителствата и гражданите, които се противопоставят на ГМО в неизгодното положение да се борят срещу желанието на биотехнологичната индустрия за печалба. Предложението също така предлага неясни и ненаучни правни основания, на които да се забраняват ГМ култури, което ще даде възможност за съдебни дела от страна на биотехнологичните компании. В същото време има огромна обществена и политическа опозиция срещу ГМО – през миналия месец 19 европейски правителства се противопоставиха на разрешението на нова генетично модифицирана царевица на Pioneer (което е рекорд), ход, подкрепен и от Европейския парламент, както и по-голямата част от гражданите на ЕС .“

Като цяло в политиката на Европейската комисия е заложен приципът на европейско равнище да се приемат общи и „широко скроени“ норми, а да се остави на отделните национални правителства да решават сами как да постигнат заложените от нормите цели. Следвайки подобен принцип, в някои случаи Еврокомисията приема рамково законодателство, което дава на националните правителства свобода да решат дали да разрешат или забранят дадени дейности и практики. Такъв е например случаят с регулациите относно т. нар. шистов газ. Европейската регулация не забранява добива на тази суровина, но дава възможност на националните правителства да приемат местна регулация, с която да го забранят. В резултат, България и Франция имат действащи забрани за всякакви дейности по проучване и добив на шистов газ, а други страни като например Полша и Великобритания вече инвестират сериозно в добива му.

„Повече от 15 години националните правителства се бориха срещу нови ГМ култури и силно защитаваха правата си, за да ги забранят, каквато е и ситуацията в България. Ние искаме да има европейско законодателство, което да гарантира безусловно правото на страните-членки да забраняват за отглеждане ГМО, които са получили разрешение на ниво ЕС на база на ясни екологични, здравни и икономически аргументи, отчитащи и общественото мнение. Това трябва да става, без оглед на волята на биотехнологияните компании. В противен случай промените не трябва да се случват, защото на практика ситуацията с ГМО в Европа и България ще се влоши“, коментира още Ивайло Попов.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*