Енергийната ефективност не е пакет от мерки, които се добавят към съществуващите сгради

За енергийната ефективност трябва да се мисли още при започването на проекта, заяви арх. Георги Николов

Строителството на т.нар. пасивни сгради е съвсем малко по-скъпо от строителството на обикновени сгради по сега действащите  регулации. Оскъпяването е само с около 5%. Затова си струва за инвестира в подобен род строителство.

За да се случи обаче този процес, трябва да променим разбирането на проектантите за енергийна ефективност. Това заяви арх. Георги Николов от ИГ „Пасивни сгради“ днес по време на дискусията за новата нормативна уредба за енергийната ефективност у нас.

За енергийната ефективност трябва да се мисли още при започването на проекта, заяви арх. Георги Николов
За енергийната ефективност трябва да се мисли още при започването на проекта, заяви арх. Георги Николов

Ние анализирахме текущите предложения за текстовете на новите регулации за енергийната ефективност и стигнахме до извода, че има един ключов, основен недостатък – разбирането, че енергийната ефективност е нещо, което се добавя към вече съществуващата сграда, предупреди арх. Николов. Проблемът обаче не се корени само в дефинициите на нормите.

„Архитектите не внимават в темата за енергийна ефективност. Смята се, че инженерите (електро-, ОВИ и др) трябва да постигнат оптималния комфорт след това. Едва когато сградата е във финалната си фаза, тогава започва работа по темата енергийна ефективност. Тогава е късно“.

Битуващото разбиране е, че „енергийната ефективност се добавя чрез „пакет от мерки“ към готовата сграда“, обобщи арх. Николов. Напротив, за енергийната ефективност трябва да се мисли още при започването на проекта.

Нещо повече – схващането в проектантската общност е, че енергийната ефективност е „една формалност“, досадно утежнение – затруднение в проектантския процес и нещо, което тежи на инвеститора. Това разбиране трябва да се промени и именно архитектурната общност може да започне промяната, призова арх. Николов.

1 коментар

  1. Считам, че санирането не следва да се разглежда като еднократен акт, а като процес. Първо, защото излизат все нови и нови иновации в тази област, второ – защото е сравнително скъп процес и трето, защото резултатите от всяка една мярка, по правило, са индивидуални. Например, аз започнах преди девет години с един климатик за 420 лв с монтажа. Той се изплати от икономии за две – три години. След това подмених прозорците с такива с три стъкла. Те повишиха при мен стайната температура със 7,5 градуса. До сега съм дал за саниране на стая, хол и кухня около 11000 лева. Дори и да не се изплатят от икономии бързо, в жилището ми е конфортно, или казано на български просто е кеф почти без включено отопление, да се самоподдържа 20 – 22 градуса.

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*