Поне милион туристи у нас ще научат повече за тези чудни същества – прилепите

Лекция за гидове и посетители при Деветашката пещера. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ

Най-малко милион туристи в България – и чужденци, и българи – вече ще знаят поне „една идея“ повече за чудните летящи бозайници – прилепите. Така е, защото повечето пещерни водачи в страната вече са обучени да разказват достоверни и сериозни факти за живота на емблематичния пещерен господар в рамките на своите сказки, наред с приказките за легендарни сталактити и сталагмити. Освен това големи информационни табели на входовете на всяка от облагородените пещери представят видовете прилепи, които я обитават, и техните особености. Като се има предвид, че всяка година през пещерите у нас минават 300-400 хиляди посетители и че „образователният“ проект за прилепите трябва да има ефект поне 5 години, може да се очаква над милион души да опознаят по-добре този знаков защитен вид.

Снимка: Боян Петров
В добре защитените благоустроени пещери у нас се намират най-големите „зимовки“ на прилепите. Там през зимата спят своя зимен сън около 30% до 40% от всички прилепи у нас. Съществена част от популацията се съсредоточава в пещери като Орлова чука, Деветашката, Магурата, Дяволско гърло. Между 10 и 40 хиляди прилепа се прибират във всяка от тях за зимен сън. Снимка: Б. Петров, ЦИЗП-НПМ

Проектът „Повече ЗА прилепите“ се проведе през 2013 г. като съвместно начинание на три организации – Българска фондация „Биоразнообразие“ (БФБ), Център за изследване и защита на прилепите (ЦИЗП) към Национален природонаучен музей–БАН и пещерен клуб „Хелектит”. Експерти по прилепи получиха финансиране в размер на 13200 лева по програмата Мтел еко грант. Ако действително тяхното знание за прилепите успее да достигне до толкова много хора, този проект за защита на биоразнообразието без съмнение ще е рекордьор по ефективност на комуникацията.

Какво знаем за прилепите?

В публичното пространство има малко информация за прилепите – дори на местата, където хората обичайно се „срещат“ с тях, а именно в благоустроените пещери. Водачите в тях говорят за типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и др., за местни легенди и народни практики, но не и за пещерната фауна, обяснява Боян Петров, координатор на проекта от ЦИЗП.

Нерядко хората се боят от прилепите. Смятат, че могат да бъдат нападнати от хвъркатите пещерни обитатели. Вярват, че прилепите разнасят болести подобно на плъховете в градските канализации. Посетителите из пещерите пък, при вида на спящ прилеп, се скупчват около него, коментират шумно и снимат – дейности, които смущават съня на чудните животни.

Масовото незнание подтиква екипа на Центъра в партньорство с БФБ да кандидатства за финансиране по програмата Мтел еко грант. Целта е повишаване на обществената информираност за значимостта на прилепите и опазване и поддържане на пещерите като техни местообитания.

Екипът започва работата по проекта, като събира информация и снимков материал за биологията, видовото разнообразие и местообитанията на прилепите в България. Този материал по-късно ще послужи за създаването на три информационни потока – наръчник на пещерния водач, 10 информационни табели и специализиран уебсайт за прилепите.

Много информация – чрез много канали

Наръчникът за пещерните водачи е издаден, за да им помага да разказват на посетителите сериозни и достоверни факти за местните видове прилепи. „Установихме, че някои от водачите не знаят нищо за прилепите и просто не говорят за това. Други разказват на туристите неща, които просто не са верни“, споделя Боян Петров. От наръчника са отпечатални около 30 копия. Така ще има по 3 книжки за всяка от десетте пещери, обхванати в проекта – облагородените Съева дупка, Леденика, Магурата, Деветашка, Бачо Киро, Орлова чука, Дяволско гърло, Ягодинска, Лепеница, Ухловица.

Брошури, посветени на всяка от благоустроените пещери у нас, разкриват подробности законкретните видове прилепи и техните мстообитания. Снимка: Б. Петров, ЦИЗП-НПМ
Брошури, посветени на всяка от благоустроените пещери у нас, разкриват подробности законкретните видове прилепи и техните мстообитания. Снимка: Б. Петров, ЦИЗП-НПМ

Наред с това са проведени  беседи-лекции  с пещерните водачи относно видовото разнообразие, видовете местообитания, степента на защитеност и биологичните характеристики на прилепите. Преди започването на кампанията е направена анкета по тези теми. Резултатите от нея показват ниско ниво. Втората анкета обаче, проведена след обученията, показва значимо повишаване на знанията.

Лекция - беседа с пещерните гидове. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ
Лекция – беседа с пещерните гидове. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ

Предизвикателство за „прилепарите“ остава голямото текучество сред пещерните водачи. Те често се сменят, а с това си „отива“ и придобитото знание. Затова от  ЦИЗП се надяват наличието на по 3 наръчника за всяка пещера да помогне на новите водачи да узнаят факти и интересни подробности за прилепите, които да разказват на посетителите.

Информационни табели със закачлив дизайн и добре структурирана информация за прилепите са монтирани на входа на всяка от благоустроените пещери – общо десет. Проведените по-рано анкети за установяване на познанията за прилепите изиграват ценна роля. Те дават насоки какво да е съдържанието на информационните табели и какво още да включат в беседите си екскурзоводите.

Табелка, разказваща за прилепите, пред Съевата дупка. Снимка: Б,. Петров, ЦИЗП-НПМ
Табелка, разказваща за прилепите, пред Съевата дупка. Снимка: Б,. Петров, ЦИЗП-НПМ

Надяваме се тези табели да останат там поне 5 години, казва Боян Петров. По данни на организацията, всяка година у нас благоустроените пещери се посещават от около 300-400 хиляди души. Ако и пещерите водачи в своите сказки наблегнат на важността на прилепа в нашата екосистема, то посланието за неговата роля ще достигне до поне милион души.

Монтирането на табелката за прилепите пред Дяволското гърло при Триград. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ
Монтирането на табелката за прилепите пред Дяволското гърло при Триград. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ

Уебсайт за важността на прилепите е третият „продукт“ на проекта. Той съдържа ценна и приятно поднесена информация. Екипът зад проекта се грижи тази информация да достига до възможно най-много хора чрез всички налични технологии за популяризиране на подобен специализиран уебсайт в интернет.

Това не е всичко. По време на студентския образователен лагер „За Балкана“, осъществен от БФБ в района на х. „Амбарица”, студентите биват запознати с проекта и проверяват познанията си чрез анкета за прилепите, съобщават от БФБ. Провежда се и лекция сред служителите на Община Ловеч – стопанин на Деветашката пещера, относно значимостта на пещерата като прилепно местообитание, уязвимостта на прилепите и начините за ограничаване на човешкото въздействие върху тях: контрол на туристическите групи, подаване на адекватна информация и повишаване на положителната нагласа към прилепите у хората.

Допълнена е и информацията за прилепите на български език в свободната интернет енциклопедия „Уикипедия“.

Ограничаване на групите туристи до не повече от 10 човека през зимата, когато летящите бозайници са уязвими – това е друго решение, около което се обединяват защитниците а прилепите, пещерняците и пещерните водачи.

Лекция за гидове и посетители при Деветашката пещера. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ
Лекция за гидове и посетители при Деветашката пещера. Снимка: Св. Делчев, ЦИЗП-НПМ

На стопанисващите Ягодинска пещера, Ухловица и Бачо Киро са дадени са дадени препоръки за смяна на решетките на местообитанията.

Установено е прекратяване на масови музикални мероприятия в пещера Съева дупка, Магура и Леденика.

Резултатът е в бъдещето

Ще считаме този проект за успешен, ако табелите останат там 5 години, а най-вече ако след година или две пещерните водачи продължават да разказват на посетителите подробно и достоверно за прилепите, казва Боян Петров. За целта доброволци на центъра планират организирането на проверки а‘ла „таен посетител“. „Всеки от нас ще иде в пещера, ще се включи в потока посетители и ще чуе какво се говори пред туристите за прилепите. Така ще разберем най-добре какво сме постигнали в проекта“, казва Петров.

Напред към училищата

Имайки събраната и оформена информация за прилепите, подредена в наръчника и в информационните табели, от ЦИЗП вече са планирали нова информационна кампания за прилепите – сред училищата. Тази дейност не е свързана с вече приключилия проект с БФБ и ПК „Хелектит”. Той обаче изигра ключова роля като „стъпало“, което позволява на Центъра да продължи работата си по популяризиране на прилепа, казва Петров.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*