Световната търговска организация (СТО) публикува решение на специализирана група срещу ограниченията, наложени от Китай върху износа на редкоземни елементи, както и на волфрам и молибден, които се използват като основни компоненти от предприятия от широк кръг отрасли на европейската промишленост. В съответствие с предходното си решение относно други суровини, СТО установи, че експортните мита и квоти на Китай са в нарушение на ангажиментите на държавата в рамките на СТО и не са обосновани от съображения за опазване на околната среда и природните ресурси.
Китай положи усилия да представи наложените от него ограничения по отношение на износа на редкоземни елементи като част от политиката си за опазване на околната среда и природните ресурси. Но с решението си специализираната група на СТО подкрепи исканията на ЕС и на държавите, подали жалбата съвместно с него – САЩ и Япония. Изводът е очевиден: не е допустимо налагането на ограничения върху износа с твърдението, че това се прави от съображения за опазване на невъзобновяеми природни ресурси, при условие че посочените съображения не се прилагат за ограничаване на употребата на същите суровини вътре в държавата.
Нито жалбоподателите, нито специализираната група оспорват правото на Китай да въвежда политики за опазване на околната среда и природните ресурси. Както обаче бе недвусмислено потвърдено от специализираната група на СТО, суверенното право на дадена страна върху нейните природни ресурси не ? дава право да контролира международните пазари, нито глобалното разпределение на суровини. Членовете на СТО имат свобода на избор по отношение на степента и темпа, с които да използват своите ресурси, но след като суровините бъдат извлечени, те са предмет на правилата на СТО в областта на търговията. Страната, която извлича суровините, не може да ограничи продажбите на своите суровини до националната си промишленост, като по този начин придаде на последната конкурентно предимство спрямо чуждестранните предприятия.
Това решение осигурява недискриминационен достъп до суровини. ЕС счита, че то е в интерес на всички членове на СТО, тъй като всички държави, независимо дали са развити или развиващи се, зависят една от друга по отношение на своите доставки на суровини и глобалната верига на производството.
Напиши коментар