Визуално шоу с 6000 CD-та във Варна – какво всъщност е рециклирането?

Визуално шоу с 6000 компактдиска е направила българска дизайнерска фирма във Варна. Архитектите от Bignatov Studios са окачили 6000 диска върху „специализирана“ мрежа за риболов, опъната на входа на Морската градина и изглеждаща като голяма светлинна стена.

c225743a101063d4a7fb395c53c3c606
Снимка: the creators project

„Проектът рециклира старата електроника като част от кандидатурата на Варна да стане Европейска столица на културата през 2019 година“, гласи описанието на инсталацията. Тя е видяна от над 50 000 посетители. „Това е един красив пример не само за рециклируемо изкуство, но и за това, че CD-та все още имат полезна функция през 2014 година“.

Това гордо описание на архитектите извиква на живот въпрос, който на пръв поглед на всички ни е ясен – що е то рециклиране.

Рециклирането, четем в Wikipedia, е процес на превръщане на (отпадъчни) материали в нови продукти, за да се предотврати изхвърлянето на потенциално полезни материали, да се намали консумацията на пресни суровини, да се намалява потреблението на енергия, да се намалява замърсяването на въздуха (от изгаряне) и замърсяването на водата (от депониране) чрез намаляване на необходимостта от „конвенционално“ изхвърляне на отпадъците.

Можем ли да приемем, че мрежата с 6000 диска е „нов продукт“? Ако да, то можем ли да приемем, че показването на каква да е нефункционална вече вещ – примерно изгорелия сешоар или електрическа четка за зъби – на публично място следва да се нарече рециклиране? Или пък изкуство?

На пръв поглед арт-иснталацията е изпълнила най-важното изискване на тезата за рециклирането – нещо се използва повторно, за да предотврати изхвърлянето, замърсяването, депонирането. Това обаче е вярно само на пръв поглед. След свалянето на това изкуство, било то след седмица, месец, година или три, тези дискове ще продължат да са същите непотребни вещи, които не са биоразградими и не бива да се пращат на депото.

От друга страна на някои места по света компактдисковете се преработват до създаването на нови, ползвамеи продукти. Поликарбонатната материя минава през няколко машини, където първо се смила на дребни частици (като захар), от нея се премахват мастилата и отражателните компоненти, а след това от останалия чист поликарбонатен гранулат се произвеждат нови продукти – плоскости за навеси и др.

Какво мислите вие?

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*