Изменението на климата вече оказва влияние върху храните, казва ООН

Снимка: geralt, CC-1.0

Изменението на климата вече ощетява световното производство на храна и води до войни и природни бедствия. Ала правителствата не са подготвени да се защитят от това. Тези, които са най-застрашени, са най-бедните. Това гласи нов доклад за изменението на климата от Панела по климатичните промени про ООН.

Снимка: geralt, CC-1.0
Снимка: geralt, CC-1.0

Изменението на климата вече не е далечна заплаха – то представлява опасност, която вече засята всекиго от нас, смятат авторите на доклада. „Става въпрос за хората, които живеят сега“, каза Вирджиния Бъркет, главният изследовател по глобалното изменение на климата в геоложкия институт на САЩ и един от авторите на доклада. „Това засяга пряко всеки човек, [когото срещаме] на улицата. Касае обществата, защото въздействието засяга пряко хората – – не само пеперудите и морския лед“.

Учените вече имат доказателства, че изменението на климата се простира далеч отвъд топенето на Арктическия лед и рушащите се коралови рифове – то се разпростира „на всички континенти и през океаните“.

Но най-много вълнения предизвика констатацията, че изменението на климата би могло да застраши световната продоволствена сигурност. „Всички аспекти на сигурността на храните са потенциално засегнати от климатичните промени“, се казва в доклада.

Учените казват, че има достатъчно доказателства, за да може да се каже със сигурност, че изменението на климата се отразява на производството на храни по суша и море.

Темпът на нарастване на добивите се забавя – особено при пшеницата – което поражда съмнения това дали производството на храни ще се справи с търсенето на нарастващото земнно население. Промените в температурата и валежите могат да доведат до покачване на цените на храните с 3 до 84 на сто до 2050 година.

„Изменението на климата действа като спирачка. Трябва добивите да нарастват, за да се отговори на нарастващото търсене, но с изменението на климата тези добиви намаляват“, каза Майкъл Опенхаймер, професор в Принстън и съ-автор на доклада.

Другите източници на храна също са под заплаха. Ловът на риба в някои райони на тропиците се очаква да намалее с между 40 на сто и 60 на сто.

Докладът намира пряка връзка между с изменението на климата и повишаващите се цени на храните с политическа нестабилност, например бунтовете в Азия и Африка след ценовите шокове през 2008 година. „Последиците вече са очевидни на много места по света. Това не е нещо, което само ще се случва в бъдеще“,  каза Дейвид Лобел, професор в центъра по продоволствената сигурност Станфордския университет.

„Почти навсякъде се виждат ефектите от затоплянето и негативното му влияние върху пшеницата, подобна е историята и при царевицата“.

Пшеницата е първата голяма основна култура, която е засегната от изменението на климата, тъй като тя е чувствителна към топлина и се отглежда по целия свят, от Пакистан до Русия и Канада. Прогнозите сочат, че добивите на пшеница може да паднат с 2% за десетилетие.

Докладът изследва редица сценарии, включващи повишаване на температурата с два градуса или повече, които сочат драматични спадове в производството през следващите десетилетия. Спадът в добивите ще се регистрира най-скоро в по-сухите и по-топлите части на света. С покачването на глобалните теммператури обаче те ще се почувстват навсякъде.

В по-крайните сценарии жегите и недостигът на вода ще могат да намалят добивите с 25 на сто между 2030 и 2049 г.

В доклада се признава, че има няколко изолирани райони, където по-дългият вегетационен период е добър за земеделието. Това обаче не може да оправдае идеята, че глобалното затопляне може да се разглежда като ползотворно за селското стопанство.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*