Генно модифицирани дървета са специално създадени за производство на хартия

Тополи. Снимка: Bluesnap, CC-1.0

И сеченето на дървета, и производството на хартия, и работата с промишлена химия, и генните модификации са все дейности, напълно противоположни на каквато и да е представа за екология. Оказа че, че те могат да се съчетаят в едно. При това съвсем целенасочено, като резултат от работата на учени, в ерата на всеобщата загриженост за отравянето на планетата и унищожаването на биоразнообразието.

Тополи. Снимка: Bluesnap, CC-1.0
Тополи. Снимка: Bluesnap, CC-1.0

Смилането на дърветата за производството на хартия един ден може би ще отнема много по-малко енергия заради генетична модификация, която включва участието на ген от китайска лекарствена билка. Генът променя растителният лигнин, „армировката“ в клетъчните стени на растенията, така че по-лесно се разгражда чрез промишлени химикали. Изобретението е дело на изследователи от изследователския център за биоенергия „Големите езера“ при американското Министерство на енергетиката.

Лигнинът е полимер, който заедно с целулозата отговаря за здравината на стените на растителната клетка и по този начин отговаря за силата на дървото. Когато растенията саюе преработват за производство на хартия, лигнинът трябва напълно да се разтвори. За целта той се разбива на дребни частици. Това отделя чистата целулоза, от която се прави хартията. Всичко това е много трудна работа – особено при боравене с иглолистна дървесина.

При предишно проучване екипът показа лабораторно, че ако се промени структура на лигниновия „грънак“, полимерът може лесно да се разгради. За да направи това, изследователският тим добавил мономери с естерни връзки към лигниновия скелет. Така те са създали тополови дървета, които съдържат „модифициран лигнин“.

Първата стъпка била да се се намери ген за ензима, който ще направи новите мономери. Екипът открил такъв ензим в корените на лечебна билк , наречена китайска ангелика. Ензимът произвежда мономери с естерни връзки като защитна съставка, а не заради произодството на лигнин. Учените идентифицирали гена, отговорен за ензима, и чрез генно инженерство го въвели в тополовите дървета. Изследователите използвали специална генетична последователност, която гарантира, че генът ще бъде наличен само в лигнино-произвеждащите клетки на растението.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*