Най-зелените и най-чистите градове на Европа

Снимка: chastity, CC-1.0

Задръствания, смог, покрити с фасове улици… животът в града може да е труден, а Организацията на обединените нации прогнозира, че броят на жителите на градовете ще достигне 6,25 милиарда до 2050 г. Това изправя градските власти пред предизвикателството да разработят устойчиви, годни за живеене и зелени градове.

freen-cities

През 2011 г. ООН публикува изследване, което съобщава, че „градове в света [са] отговорни за до 70 процента от вредните парникови газове, макар че заемат едва два процента от земята“.

И все пак някои градове се опитват да направят живота по-екологичен. От 2010 г. насам Европейската комисия провежда конкурса Европейска зелена столица, награждавайки градовете, които показват желание да използват иновации и технологии, за да създадат зелени, здрави и енергийно ефективни градове.

2010: Стокхолм, Швеция

Наричан „Венеция на Севера“, Стокхолм е първият град, наречен Европейска зелена столица. Градът се слави с изобилие от зелени площи – има около 1000 паркове, а 95 на сто от жителите живеят на по-малко от 300 метра от парк или езеро.

Снимка: FuzzyDunlop, CC-1.0
Снимка: FuzzyDunlop, CC-1.0

Властите са си поставили амбициозни цели, като се стремят градът да стане независим от изкопаемите горива до 2050 година. В близко бъдеще градът се надява да намали емисиите на CO2 с 45% до 2020 година.

В областта на транспорта Стокхолм въведе такса за задръствания, за да намали трафика в града. Пак по данни на общината, около една трета от всички нови автомобили, продавани в Стокхолм, са екологично чисти превозни средства.

Снимка: miaikransen, CC-1.0
Снимка: miaikransen, CC-1.0

Всички автобуси, обслужващи центъра на града, се захранват от възобновяеми горива.

2011: Хамбург, Германия

С население от 1,8 милиона души Хамбург, разположен на бреговете на река Елба, е вторият по големина град в Германия. Той си е поставил за цел намаляване на емисиите на CO2 с 80 процента до 2050 година.

Снимка: CollageArts, CC-1.0
Снимка: CollageArts, CC-1.0

Властите в Хамбург наскоро обявиха подробности за плановете си да разработят „Зелена мрежа“, което означава, че на хората вече няма да са нужни коли, за да стигнат от една до друга точка в града. Система от взаимосвързани пътеки трябва да осигури лесен достъп от всякомясто до всяко другомясто. Целта е мрежата е да покрие 40 процента от града до 2034 г. Въглеродните емисии ще бъдат намалени, велосипедисти и пешеходци ще могат да се движат от центъра към покрайнините без „близки срещи“ с моторни превозни средства.

Снимка: Henri1407, CC-1.0
Снимка: Henri1407, CC-1.0

2012: Витория-Гастейс, Испания

Според Европейската комисия, всичките близо 240 000 души, жители във Витория, живеят „в рамките на 300 метра от открити зелени площи“, а скорошно проучване показа, че 50 процента от пътуванията в испанския град могат да се направят пеша, което помага за намаляване на въглеродните емисиите.

Снимка: Mikelcg, CC-SA-3.0
Снимка: Mikelcg, CC-SA-3.0

Градът има ангажимент за намаляване на потреблението на енергия и се фокусира върху потенциала на възобновяемите източници на енергия, със силен акцент върху вятърна, слънчева и геотермална енергия, както и биогорива, както и енергия от отпадъци.

Снимка: Yrithinnd, CC-SA-3.0
Снимка: Yrithinnd, CC-SA-3.0

2013: Нант, Франция

Системата за обществен транспорт във френския града се разглежда като крайъгълен камък в проекта за намаляване на въглеродните емисии. Трамвайна мрежа е изцяло електрическа, а градът е препроектиран така, че да намали нуждата от пътуване с автомобил и да увеличи възможностите за движение на пешеходците по тротоарите и на велосипедистите по пътищата.

Снимка: adrien0, CC-1.0
Снимка: adrien0, CC-1.0

Това, в съчетание с други политики, е довело до намаляване на CO2 емисиите с 4,77 тона на глава от населението, по данни на Европейската комисия.

До 2020 г. властите се надяват да са изградили 7500 „енергийно ефективни“ домове на Ил дьо Нант –  остров, разположен в центъра на града.

Снимка: pmatulla, CC-1.0
Снимка: pmatulla, CC-1.0

2014: Копенхаген, Дания

Датската столица се счита за един от най-напредничаво мислещите градове на планетата, когато става въпрос за чисти технологии, зелени решения и амбиции.

Снимка: alaskahokie, CC-1.0
Снимка: alaskahokie, CC-1.0

Копенхаген има за цел да стане въглеродно неутрално селище до 2025. Тази цел ще бъде подпомогната от множество проекти,като използване на биомаса вместо въглища, изграждането на 100 офшорни и наземни вятърни турбини, както и модернизация на сградите за повишаване на енергийната им ефективност.

Градът се стреми към целта 75 процента от пътуванията да могат да се реализират пеша, с градски транспорт или с велосипеди до 2025 г. Управата планира инсталирането на  60 000 квадратни метра слънчеви панели по сградите.

Снимка: Tingeling, CC-1.0
Снимка: Tingeling, CC-1.0

2015: Бристол, Великобритания

Намиращ се в югозападната част на Англия, Бристол е исторически пристанищен град със светло бъдеще, обявен за Европейска зелена столица за 2015 г.

Снимка: jackedgar, CC-1.0
Снимка: jackedgar, CC-1.0

Често описван като най-зеления град в Обединеното кралство, Бристол впечатлява с ангажиментите си в посока екология. Градският съвет наскоро вдигна две вятърни турбини, които се надява да генерирар 14 000 мегаватчаса енергия годишно. Инвестиции в размер на 300 млн. евро с вложени във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Политиките на града осигуриха намаляване на въглеродните емисии с 15% между 2005 г. и 2009 г., според Бристолския градски съвет, докато вътрешното потребление на енергия в града е намаляло с с 16 процента между 2005 и 2010 година.

Снимка: chastity, CC-1.0
Снимка: chastity, CC-1.0

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*