Устойчивото рибарство не пречи на улова, а помага: една лична история

fisheries

Всеки път, когато Стивън Макхейл хване женски омар, носещ яйца, той бележи животното с маркер, който се поставя на една от опашните перки и предупреждава другите рибари не го ловят. Това е практика, известна като V-бележене и служи за защита на местните запаси от омари. Практиката е типична за устойчивия начин, по който Макхейл работи. „Ние ловим риба за пазара и нашият продавач, който живее на няколко мили по-надолу по крайбрежието, знае какво е търсенето – а ние удовлетворяваме това търсене. Така пазарът няма как да бъде наводнен с нежелана риба“, обяснява той.

fisheries2
Стивън Макхейл

Обикновен априлски следобед е и последната риболовна задача за деня на Макхейл е да вдигне прежите с омари и раци, преди да изтегли лодката си на пристана заради лошата прогноза за времето, което обещава буря и силно вълнение.

повече от 40 години той лови риба – миграционния скумрия, раци и омари – на мъничкото пристанище в един от най-отдалечените крайбрежни райони на Европейския съюз, на западното крайбрежие на района Майо в Ирландия.

През целия си живот на риболовец той е видял видял много промени, особено след като Ирландия се присъединява към ЕС. Днес Макхейл е адаптирала лодката си, за да използва традиционни и устойчиви методи за риболов в района, където проследяването е приоритет. Той използва върви с кърмаци за улаване на всяка скумрия индивидуално, за да се гарантира по-слабо въздействие върху околната природа.

Основна цел на реформираната Обща политика в областта на рибарството на ЕС, създадена през януари 2014 г. след дълъг и изтощителен процес на консултации с държавите-членки, е да се гарантира , че риболовът в бъдеще ще бъде екологично, икономически и социално устойчив.

Макхейл напълно подкрепя тези идеи. „Приветствам факта, че новите мерки за опазване позволяват повече информация от нашето национално правителство, нашите представителни групи и самите нас. В края на краищата, ние сме първите, които ще узнаят – доста по-рано от Брюксел и от учените, които живеят далеч от тук – когато запасите са на привършване, или качеството на улова рязко спадне. Това означава, че аз мога да вземам решения въз основа на по-актуални знания и да се движа по различен начин из риболовнитете зони, така че никой вид да не е обект на прекомерен улов“.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*