Минният добив на диаманти коства жестока цена – както от гледна точка на човешки животи, така и като вреда върху околната среда. Ала лабораторно „култивирани“ диаманти, които се произвеждат с 1/5 от въглеродните емисии, типични за традиционните диаманти, могат да осигурят жизнеспособна алтернатива. Те не само имат по-малък въглероден отпечатък, но също така не изискват труд от деца. За момента изкуствените скъпоценни камъни съставляват само 2 процента от световния пазар на бижутерски продукти, но по-интересното е, че могат да направят минното дело напълно излишно.
На пазара се явяват все повече производители на етично и екологично чисти диаманти като Deluxe Diamonds и Gemesis, чиито бижута започват да се изграждат от малки диамантени „семена“, които се поставят в среда, богата на въглерод. Всеки скъпоценен камък расте атом по атом, докато се превърне в добре оформен диамант. Някои от тези лабораторни проби отговарят на изискванията за получаване на статут тип Ilia, което съответства на най-чистата форма, създавана в природата.
Що се отнася до въздействието върху околната среда, един възпитаник на Станфордския университет е провел изследвания за сравняване на енергийната интензивност на минно-добивани диаманти от мината Екати в Канада с тези, създадени в лабораторията на Gemesis. Мострата от лабораторията е произведена с емисии на въглероден диоксид, които са по-малко от една пета от тези на еквивалентен камък в мината. Като се има предвид обемът на продукцията на такава мина, затварянето й би се равнявало на спирането на няколкостотин хиляди коли.
Проблемът с минното дело е, че при количеството пари, които се инвестират в такива мини, и предвид факта, че някои общности нямат друг източник на доходи освен скъпоценните минерали, печалбата застава над темата за човешките права и екологичното равновесие. Въпреки това трябва да знаем, че лабораторно „отгледаните“ диаманти могат да предложат по-добра и по-устойчива алтернатива, която защитава не само хората, но и бъдещето на нашата околна среда.
Напиши коментар