Колко точно ще ни струва справянето с изменението на климата?

Няколко ключови доклада на МАЕ и ООН водят до извода, че стабилизирането на емисиите на парникови газове (с цел да се избегнат катастрофалните промени в климата) е възможно и може да бъде направено при сравнително ниска цена. От детайлите в докладите става ясно, че в уравнението се включат реалните проблеми на прехода, (като например забавяния в разработването и прилагането на технологиите и политикитеза разходите за решаване на климатичните промени), цената излиза доста висока.

Преминаване от изкопаеми горива към нисковъглеродни източници на енергия ще струва 44 трилиона долара в периода от сега до 2050 г., според доклад, публикуван от Международната агенция по енергетика. Това звучи като „много пари!“ Но в доклада се заключава също, че преминаването към нисковъглеродни технологии, наред с очакваните подобрения в ефективността, ще донесе огромни икономии от намаляването на потреблението на изкопаеми горива. В резултат на това, светът всъщност ще излезе на сметка: разходите за преминаването ще бъдат изплатени чрез икономията на горивав периода от сега до 2050 година.

global-warming-347499_640
изображение: lesserland, CC-1.0

Миналия месец доклад на Междуправителствената експертна група на ООН по изменението на климата посочи, че усилията за стабилизиране на нивата на емисиите на парникови газове ще изискват инвестиции от около 13 трилиона долара до 2030 година. Той също така отбеляза, че намаляването на емисиите би довело до намаляване на темпа на икономически растеж (в резултат на такива фактори като по-високите цени на енергията). Това обаче ще е доста слабо въздействие – забавянето ще е средно с една десета от един процентен пункт годишно – в периода от сега до 2100 г.

Тези оценки на разходите, обаче, са базирани на идеализирани сценарии. Те дават представа за това какво ще ни струва отърваването от изкопаемите горива, ако всички ние решителсно действаме още сега и вземем мъдри и решения за бъдещето. И, разбира се, ако технологиите работят по начина, по който се надяваме.

Един от най-големите фактори, които променят уравнението, е колко време ще е необходимо да се започне намаляването на емисиите. През 2012 г. прогнозата на МАЕ за разходите за преминаване към нисковъглеродна енергетика бе само 36 трилиона долара. Сега оценката е с 8 трилиона повече. Увеличението се дължи до голяма степен на забавянето – изминалото време, рез което емисиите са се увеличили и темповете на бълване на парникови газове в атмосферата са ускорили. Това прави проблема по-труден за решаване. В доклада на IPCC се казва, че ако продължим да се бавим в това отношение, разходите ще се увеличат с до 40 процента.

Освен закъснения в действията има и много други фактори, които ще увеличат разходите. Например, разходите ще се увеличават, ако страните не работят единно. Ръст на разходите ще има и ако технологиите не работят, както се очаква. Най-яркият пример за това е е свързан с технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

Робърт Пиндик, професор по икономика и финанси в Масачузетския технологичен институт, твърди, че опитите да се вземат решения за изменението на климата въз основа на анализ на разходите и ползите са обречени на провал. Така е, защото разходите и ползите от това са несигурни. „Всичко, което можем да направим, е да спекулираме“, казва той. „Ние наистина не знам разходите. Ние наистина не знаем ползите.“ Той казва обаче, че вероятността от катастрофален изход трябва да бъде достатъчно силен мотив за инвестициите, за да се избегне промяната на климата дори и поред лицето на несигурността- точно както хората си плащат здравното осигуряване, без да знаят дали това вложение някога ще им се отплати.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*