Високо- и ниско-технологични мерки връщат един изчезнал вид птици у нас (фоторазказ)

DSCF5098-600

170 грама живот! Бебешки пух, човка и чифт ококорени очички. Четири човешки ръце. Алуминиево кръгче с големината на дребна гайка около краче с дебелината на клечица за зъби. Щампа – няколко букви и цифри. Бланка с няколко колони – имена, номера, дати…. Пудра. Картонена кутия с дупки. Бучене на кола. Път….

Четири пилета-бебета белошиши ветрушки пътуват за малко село край Свиленград – там, където се срещат трите граници между България, Турция и Гърция. Там пиленцата за първи път ще видят как живее една истинска белошипа ветрушка в откритата природа. Но те няма да литнат веднага. Първо ще постоят в голяма клетка, под грижите на възрастни ветрушки – „мама и тати“. Ще гледат и ще се учат, докато станат готови да полетят. А наесен…. наесен, вече без бебешки пух и със здрави, твърди крила ще отлетят за Африка, за да прекарат зимата „на топло“.

Четирите малки белошипи ветрушки са няколко от първите пиленца от този вид, които са излюпени в България след десетилетия на пълно отсъствие на този вид птици у нас. Някога кръстосвал навред цяла България, днес този дребен сокол е напълно изчезнал. Няма го през последните 2-3 десетилетия. За причините за изчезването му все още има доста неясноти.

Бешошипите ветрушки не са някакви супер-необикновени птици. Те са дребен вид сокол, който се храни с малки гадинки – скакалци, бръмбари, мишки и полевки, гущери и змийчета. И именно затова е толкова ценна белошипата ветрушка! Тези пилета са естествен враг на повечето пакостници из земеделските полета. Затова са важен съюзник на земеделеца в борбата му срещу всички твари, които съсипват посеви и насаждения.

 

* * * * * *

 

Пристигаме в Спасителния център на „Зелени Балкани“ в Стара Загора, за да придружим четирите бебета белошипи ветрушки по техния път до онази специална клетка, където ще живеят с няколко възрастни птици от своя вид и ще се учат как да летят на свобода и да ловуват. С две думи, как да заживеят като свободни птици. Чака ги дълъг път – от Стара Загора те ще пропътуват до малко селце чак при Свиленград.

Спасителният център в Стара Загора е място, където намират помощ много пернати, пострадали от природни бедствия или от човешка жестокост. Тук именно се излюпват и отглеждат и първите белошипи ветрушки у нас. Работата по отглеждането им е част от проекта на „Зелени Балкани“ – Възстановяване на белошипата ветрушка, LIFE11 NAT/BG/360, осъществяван с подкрепата на финансовия инструмент LIFE на Европейския съюз.

Специално помещение в спасителния център е заделено за „инкубационна зала“ за ветрушки, а и за други неизлюпени пиленца. Тя е сериозно климатизирана и почти стерилна. Машината-инкубатор поддържа постоянна температура за развитието на зародишите в яйцата, като същевременно ги проветрява и „обръща“, както би ги обръщала майката в гнездото.

DSCF5085-600

Отстрани до инкубатора стои поставка за яйца, подобна на къса тръба, чието дъно излъчва светлинен лъч. Това „чудо“ позволява на опитните орнитолози да „надничат“ във всяко яйце, за да видят какво е състоянието на птичето вътре. За него се съди по количеството белтъчна материя, видимо като тъмна ивица по черупката. „Нискотехнологично“, но ефективно:

DSCF5089-600

Камери, монтирани в гнездилките на белошипите ветрушки, позволяват на ветеринарите да следят кога кое яйце се излюва. Така те знаят за всяка мътеща майка кога е излюпила пилетата си, на колко дни и колко часа са те.

В отглеждането на белошипи ветрушки тук има малък „трик“. Когато женската снесе първите си яйца, орнитолозите ги взимат и поставят в инкубатора. Птицата усеща липсата на яйцата си и това я стимулира да снесе още. По този начин ветрушката, която обикновено снася 3-4 яйца, бива „подлъгана“ да отгледа 5-6. С други думи, чрез деликатна намеса човекът увеличава поколението на ветрушката.

Малко преди излюпването отнетите яйца се връщат при майката. Птичетата се появяват на бял свят под грижата на най-добрите родители – самите ветрушки.

След излюпването на пиленцата човекът отново се намесва дискретно. Изкуственото подхранване позволява на птицата да отгледа всичките си малки. В естествена среда би имало конкуренция между бебетта, при която обикновено най-слабите (най-младите) просто не оцеляват.

 

* * * * * *

 

В друга зала на спасителния център започва опръстеняването на четирите птичета от новата генерация ветрушки („реколта 2014“). Електронната везна в ъгъла показва 165-170 грама. Толкова тежи млада белошипа ветрушка.

DSCF5096-600

DSCF5097-600

DSCF5098-600

Ловките ръце на ветеринарите от „Зелени Балкани“ я полагат по гръб. Понякога покриват очите на птичетата, което ги успокоява.

DSCF5117-600

Йорданка Василева, сътрудник в „Зелени Балкани“ и отговорник по белошипите ветрушки, внимателно поставя пръстените.

На едното краче нахлузва алуминиево пръстенче с няколко букви и цифри. Това е общоприета маркировка, по която ветрушката ще може да бъде „разпозната“ дори и в други страни. Кодът от пръстена се вписва в регистър.

На другото краче поставя лек PVC пръстен – оранжев, също с маркировка. Тя е „собствена“, на орнитолозите от „Зелени Балкани“. Благодарение на тези пръстени те познават „поименно“ всяка от птиците, които пускат на свобода. Този код също се вписва в регистъра. В колонката се подреждат всички данни: кодове от пръстените, име на вида, тегло, пол….

DSCF5100-600

DSCF5101-600 DSCF5102-600 DSCF5103-600 DSCF5104-600 DSCF5105-600 DSCF5106-600 DSCF5113-600 DSCF5114-600 DSCF5115-600

DSCF5119-600

Тези малки пръстени са направили възможно проследяването на първите белошипи ветрушки, пуснати у нас миналата година. Те са около 90 и са освободени от специализиран център за опазванена белошипите ветрушки в с. Левка недалеч от Свиленград. Мястото не е избрано случайно – районът е част от Защитена Зона ,,Сакар“, която попада в обхвата на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Наесен птичетата са мигрирали към Африка. Тази пролет от тях са се завърнали около половината. Разпознати са именно благодарение на пръстените по крачетата си…..

Една след друга малките ветрушки се сдобиват със своите пръстенчета. Накрая ги посипват с лечебна пудра – против дребни паразити:

DSCF5110-600

И ето, готови са за път и приключения…

DSCF5112-600

DSCF5095-600

Прибират ги в малка кутия от велпапе, която е надупчена, за да имат въздух. Пиленцата се сгушват едно до друго.

DSCF5118-600

DSCF5267-300
Градимир Градев, „Зелени Балкани“

Когато и четвъртото пиле е вътре, ветеринарите затварят кутията и ценната пратка потегля към с. Левка в Сакар планина.

Сядайки в колата, за да ги откара, Градимир Градев от „Зелени Балкани“ – човекът, който ръководи проекта за завръщането на белошипите ветрушки у нас – изважда телефона си и след известно взиране в екрана се усмихва с нескрито задоволство. На дисплея на смартфона се вижда птица, кацнала на равна площадка на фона на синьо небе. Това е ветрушка от центъра за адаптация в онова далечно село при границата, пояснява Градимир. Откритата площадка всъщност е вторият „етаж“ на клетката – открито пространство, откъдето пилетата излитат, но се връщат тук, защото чувстват това място като свой дом.

Изненадващо птицата от дисплея на телефона отваря криле и отлита. Оказва се, че изображението не е „тапет“ – кадрите с птиците се излъчват онлайн в реално време! На телефона си Градимир по всяко време вижда „на живо“ какво правят ветрушките в с. Левка.

 

* * * * * *

 

Белошипата ветрушка (Falco naumanni) е силно социален вид птица – поне в два смисъла на израза. От една страна тя предпочита да живее в големи групи. Дестки и дори стотици гнезда биват концентрирани в малък район. От друга страна ветрушката обича компанията на човека. Гнездата й най-често са по къщите на хората, а градините и обработваемите полета са източникът на нейната храна.

Именно защото този вид сокол живее в непосредствена близост до човека и неговата земеделска дейност, една от теориите за неговото изчезване е свързана с намаляването на обработваемите земи през последните 2-3 десетилетия. Връщането на земите на техните собственици и наследници изпъстри полята с пустеещи ниви. Това означава много по-малко източници на храна за ветрушките.

Друг фактор за тяхното изчезване без съмнение е все по-агресивното използване на токсични препарати в земеделието. Инсектициди, хербициди и други биоциди тровят не само пчелите (за което всички сме чували), но и насекомите, които са храна на ветрушките.

Какъв е балансът между тези два фактора и дали има и други причини за изчезването на белошипата ветрушка от България, орнитолозите все още проучват.

Работта по завръщането на белошипата ветрушка у нас е един от дългогодишните приоритети на „Зелени Балкани“. През 2012 година екипът стартира въпросния проект „Възстановяване на белошипата ветрушка, LIFE11 NAT/BG/360, осъществяван с подкрепата на финансовия инструмент LIFE на Европейския съюз.“ На практика и преди това биолозите от организацията работят за завеъщането на птицата на наша територия. През 2013 година благодарение на партниращата организация DEMA в страната ни са внесени белошипи ветрушки от чужбина. Доставени са от Испания – една от страните, където това птиче обича да гнезди. Използвайки специализирана методика и различни технологични подходи в естествените им условия са освободени 90 пиленца, като всички те са ,,екипирани“ с орнитологични пръстени. Други 40 млади птички са настанени в Спасителния център на Зелени Балкани, където да оформят семейства и осигурят още пиленца за освобождаване през следващите години.

Белошипата ветрушка е мигрираща птица – обитава горещите зони на Африка, на юг от Сахара, но мигрира към южните части на Европа и Азия за размножаването си (в Европа птицата традиционно долита до Испания, Италия, Гърция, Турция и България).

Falco_naumanni_distribution
Местообитания на белошипата ветрушка. В синьо са показани обитаваните територии на юг от Сахара, в жълто – зоните, предпочитани за размножителния период. Карта: Улрих Прокоп по карти на Къри Линдал (1991) и дел Ойо ет ал (1994) в Wikipedia, GNU лиценз за свободна документация

След отлитането на 90-те излюпени у нас ветрушки за Африка миналата година, тази пролет над 40 птичета са се завърнали у нас, отчетоха от „Зелени Балкани“. Заедно с тях са дошли и няколко нови ветрушки. Те са лесно различими за природозащитниците – нито една от тях няма обозначително метално или цветно пръстенче. След подобен успех специалистите на еко-организацията са ентусиазирани да отгледат още ветрушки.

 

* * * * * *

 

Сякаш на края на света, с. Левка изглежда като едно от онези селца, в които са останали да живеят само шепа старци. В края на селото стърчи изоставено тракторно хале. Във времената на развито селско стопанство тук навярно е било оживено. Сега обаче сградата прилича на призрачна постройка от мизансцените на филм, в който всеки момент ще започне криеницата между добрите и лошите.

DSCF5285-600

Слънцето припича, а небетето се цепи от пискливи крясъци. Над халето кръжат десетки пернати: дребни и едри, сиви и бежови, пърхащи ситно или носещи се плавно по течението. Опитното око на Градимир Градев от „Зелени Балкани“ веднага разпознава ветрушките и той посочва в небето характерния „соколов“ силует.

В края на халето бяла метална стълба отвежда към втория етаж. Монитор върху бюро в дъното на стаята показва кадри от множество видеокамери. Над него, на стената, е окачен голям дисплей, който също показва кадрите от камерите.

DSCF5281-600

16 камери с висока резолюция постоянно „гледат“ какво правят ветрушките в гнездилките, в голямата клетка и около нея. Две камери наблюдават „полосата“ за излитане и кацане на по-възрастните ветрушки, които смело облитат района и ловуват. Няколко камери следят закритата част от клетката, където по-дребните ветрушки се озовават след излюпването си – при първите опити да опознаят света.

DSCF5375-600

DSCF5279-600

DSCF5280-600

DSCF5275-600
Стъклото е леко зацапано от дъждовете, но вляво ясно се вижда силуетът на две ветрушки. В далечния край е „окото“ на една от камерите.

Ето какво представлява всъщност самата клетка:

DSCF5374-600
Върху външната стена се вижда номерацията на гнездилките на ветрушките. От вътрешната страна са самите гнездилки с огледално съответстваща номерация.

Любопитни камери надничат и вътре в гнездилките, където ветрушките мътят:

DSCF5276-600

Какво точно представлява една гнездилка – може да се види от модела, поставен в демонстрационната стая с мониторите. Кутията има малък, кръгъл капак, който позволява да се наднича и „на живо“. Капачето е направено така, че да се отваря и затваря безшумно, за да не стряска птичетата. Малкото кръгло капаче е вградено във втори, по-голям капак. През него може да се бръкне вгнездилката – в случай на нужда.

DSCF5272-600

DSCF5268-600

DSCF5270-600

DSCF5271-600

DSCF5274-600

Всичко, което се случва в гнездилките, клетката и около нея, се наблюдава на монитора в демонстрационната стая. Всички кадри са достъпни и онлайн през мобилни устройства. Затова Градимир може по всяко време да гледа на смартфона си какво правят обгрижваните в с. Левка птичета.

Ролята на камерите е ключова. За да се приготвят за живот в дивата природа, за да могат да се справят в естествената си среда за живеене, новоизлюпните белошипи ветрушки не бива да свикват с човешкото присъствие. Не бива да привикват човек да ги храни, нито дори да свикват изобщо с вида на човека. Затова цялото постоянно наблюдение над тях се извършва само чрез камерите!

По отношение на храната, разбира се, ветрушките получават известна помощ. Тя им се подава от хората. Това става така, че птиците да не виждат човека. Храната се спуска през тръба, която минава през стената и излиза чрез отвор в клетката. Там възрастните ветрушки взимат едрите парчета храна и ги накъсват, за да нахранят младите – досущ като в гнездото. В клетката пилетата могат да си общуват с възрастните птици и да се учат от тях на всичко, което една ветрушка знае.

Скоро пилетата свикват с пространството и започват да проявяват любопитство към откритата природа. Тогава идва времето да излязат на „пистата“ и да започнат да опознават района – първо с къси полети, а след това все по-дълги и по-далечни. До есента те ще с готови да летят дълго и да се изхранват сами.

За да ловуват по възможно най-естествения начин, наоколо има нарочно поддържани поляни с трева. Те наподобяват обработваема земя – обичайния източник на храна за ветрушките. За целта ливадите се косят. Но не с моторна косачка, а с естествена: няколко коня обикалят и пасат наоколо.

На върха на съседния хълм стърчи висок дървен стълб, на високия край на който има няколко напречни дървени летви. Наричат го „кацалка“. Тук дребните соколоподобни птичета могат да кацат за почивка и наблюдение на района. Не само че имат чудесна гледка – този стълб ги предпазва от кацането по електрическите стълбове, което всъщност се явява основният фактор-убиец на дивите пици у нас.

Петя е доброволец към „Зелени Балкани“ и има грижата да храни ветрушките в центъра в с. Левка.

DSCF5284-600

Кротка и блага, тя посреща забързаните посетители на центъра и скоро смайва всички със спокойствието си. На 28 години е и доскоро е била „пазач“ на гнездо на царски орел в Сакар. Основната й задача сега в Левка е да храни ветрушките. Казва, че не й липсват кафенета, дискотеки и компании от приятели. Тук се радва на чистата природа и истинския живот.

На пръв поглед пребиваването в това отдалечено село и пускането на храна през тръба няколко пъти на ден изобщо не изглеждт вълнуващо. Ала Петя казва, че няма ден с ден еднакви. Всеки ден за нея е различен, всеки ден научава по нещо ново и се случва нещо интересно.

На гърба на стария хамбар, точно под стрехата, са закачени гнездилки за ветрушки. Високата част на сградата е обкована с ламарина, за да предпазва гнездилките от вредители – белки и други катерещи се врагове.

DSCF5286-600

За изненада на орнитолозите от „Зелени Балкани“ обаче през пролетта не само белошипите ветрушки загнездват в изкуствените гнездилки. Някои от тях биват окупирани от „испански врабчета“. Това са вид врабци, които мигрират подобно на лястовичките от от България към Африка (у нас са толкова многобройни, че на шега испанците пък ги наричат „български врабчета“), изключително шумни и доста нахални. Те са се настанили в гнездилките на ветрушките и са стеснили входовете им, така че сега могат да ги използват само те. Врабчета гнездят и под керемидите на халето.

Наоколо ливадите гъмжат от живот и обещават пищно меню за по-опитните ветрушки. На тръгване намираме пред входа едър, златист бръмбар – „житно пиле“. Същински деликатес за някоя от ветрушките в центъра…..

DSCF5378-600

DSCF5391-600

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*