Все още ли някой се съмнява в глобалното изменение на климата?

4 август 2014 г., улиците на гр. Солун в Гърция са превърнати в реки. За броени минути потокът от дъждовна вода, който първо залива само асфалта, се надига и залива и тротоарите….

4 август 2014 г., четирима души са загинали в северна Италия след внезапно наводнение. За десетина минути нощ водите на река Лиерца се покачват и заливат малкото градче Рефронтоло….

3 август 2014 г., един човек е загинал заради наводнението в гр. Мизия. Улиците са залети, хората газят вода вода до кръста, половината къщи плуват и са обезлюдени. Бяла Слатина също е наполовина под вода. Малката местна река Скът се е превърнала в грамадна река като пълноводна Марица.

31 юли 2014 г., 7 села в Община Своге са в бедствено положение заради падналите обилни валежи, отнесени са мостове и пътища. Река Лесковска, която обичайно може да се прескочи „по джапанки“, е с големината на Искър.

….

Това е хрониката от последните дни и часове.

Естествено, за наводненията в България хипотезите не могат да изключат човешкия фактор. „25 години безхберие“, както пише участник във Facebook, не могат да не се отразят. Теориите включват всичко – от скъсани язовирни стени през непочистени речни корита и запушени канали до целенасочено освободени големи резервоари с вода.

Наводнения обаче заливат и Гърция, и Италия, и Сърбия, и Босна…. Балканите са под вода.

Наводнения дават и Сан Диего, където има отнесени пътища и плуващи коли, над 3000 домове са разрушени от пороите в Судан, в историческото селище Ватерло улиците са реки, рязко се покачват нивата на големите реки в Индия – Ганг и Ямуна….

Междувременно в Калифорния пък жителите вече са „опечени“ от знойната суша, която продължава трета поредна година. А учените с недомлъвки загатват, че това може да е само началото на многогодишна суша. Какви контрасти, нали?

Глобалното изменение на климата е вече факт. То е навсякъде, включително и тук, при нас. Не е нужно човек да чете докладите на ООН, за да види, че „времето“ не е такова, каквото е било досега. Пороищата, които ни заливат, са действително невиждани. Старците в наводнените градчета споделят, че и преди е имало „наводнения“, но не са стигали до къщите им, а по пътищата тук-там е имало по някое „разместено“ мостче.

И ако за трагедията в „Аспарухово“ във Варна можем да посочим за виновен човешкия фактор (незаконното строителство), то за бедствията в Добрич, Родопи, Мизия, Своге и други градове и села…. трябва да признаем, че климатът ни вече не е същият.

Все още ли има някой, който се съмнява в това?

Можем да поспорим, разбира се. Можем да спорим – или да действаме.