5 идеи за постигане на „устойчивост срещу компютърния екран“

SplitShire, CC-1.0

Прекарваме все повече време пред компютъра, взрени в екрана и впили внимание в онлайн „пороите“, които изглеждат направо неизбежни за всеки „уважаващ себе си“ интернет потребител. Търсим информация в Google, слухтим какво правят приятелите ни във Facebook, похвалваме с всяка малка подробност от живота си в Twitter, четем електронната си поща, пишем блогове, за всичко търсим подробности в интернет, споделяме снимки на децата, къщите, лююбимците и дори маникюра си, линкваме, лайкваме, тагваме….

За мнозина от нас интернет е работа, или поне съществена част от работата. Затова приемаме за нормално да прекарваме цял ден вторачени в екрана на компютъра. Мнозина обаче продължават да „цъкат“ от смартфона си – докато пътуват в автобуса, докато пият кафе с приятели, докато се срещат с колеги на официални мероприятия….

Неусетно интернет е превзел живота ни.

computer-313840_640
kropekk_pl, CC-1.0

 

Ако сте от тези, които усещат, че всичко това не им се отразява добре и че трябва да намират повече време за „реалния“ живот, ето няколко идеи за развиване на „устойчивост срещу компютърния екран“. Това са малки стъпки, които ни проипомнят, че има и други важни неща в живота освен интернет. Всъщност, повечето са дори по-важни.

Да излезеш навън да провериш каква е температурата. Мнозина интернет потребители, чудейки се какво да облекат днес, отварят сайта с метеорологичната прогноза и проверяват каква е тремпературата и какво ще е времето днес. А колко по-човешко е да отвориш вратата и да почувстваш времето. Отварянето на вратата сутрин създава много положителни конотации – виждаш слънцето и небето, дърветата и хората навън, помахваш на съсед или познат, поливаш цвете на перваза, подсещаш се, че днес е нечии имен ден…. И да, преценяваш какво ще бъде времето днес, така както нашите майки и баби са преценявали, за да решат как да ни облекат.

Да избягваш всезнаещия Google. Търсенетона информация често ни праща в заглавната страница на Google, но когато познавате човек, който е специалист по нещо, много по-добре е да му звъннете и да попитате. Човешкото знание, натрупано с житейския опит и споделено сред кръговете от познати, винаги е много по-дълбоко и широкообхватно, а и много по-интересно, отколкото която и да е страница с резултати в Google.

SplitShire, CC-1.0
SplitShire, CC-1.0

Лимити за употребата на телефона. „Нормалните“ хора след 7 вечерта живеят в реалния свят. Те излизат с приятели, карат колело, четат книги, разхождат се в парка, излизат с гаджетата си…. Една добра идея за завръщането към тази нормалност е включването на тих режим. Така човек се обръща към своите технологии тогава, когато му трябват, а не обратното. Още по-пракрасно е да сложиш на нощносто си шкафче старомоден будилник вместо телефон.

Не може всеки да знае всичко – и това е ОК. За пристрастените към интернет това е най-трудно – да приемеш, че не може да знаеш всичко и да проверяваш всичко по всяко време. Невъзможно е всеки да бъде всезнаещ. Ако човек чуе името на непознат за него тропически плод, той веднага се втърва да отвори търсачките и да види какво е това „чудо“. И ето, че тихата вечер е съсипана, защото отново е залепнал за екрана! Наистина ли е толкова важно точно сега, веднага, на мига?!

Никакви безжични мрежи вкъщи. Е да, това звучи ужасно архаично, даже е същински шок. Наличието на Wi-Fi вцялата къща предразполага към пристрастяването към интернет – човек лесно се изкушава д поцъка от смартфона или таблета, докато седи пред телевизора или прави нещо друго. Е, напълно достатъчно е човек да има една кабелна връзка, свързана с компютъра. Така всяко „ровене в интернет“ трябва да е съзнателно и целенасочено, а не „помежду другото“. Иначе чове юк не издържа на изкупението да бъде онлайн по всяко време и навсякъде,… и става роб на интернет.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*