Метанови „кратери“ в Сибир: идва ли краят на света?

Ако някога сте се чудили дали няма някой ден с очите си да видите края на света такъв, какъвто го познаваме, може би е по-добре да не четете това. Картинката по-горе е сигнал за началото на скоростно изменение на климата, което ще преобрази планетата ни.

Учените смятат, че този мистериозен кратер е мястото на гигантско изригване на метан, което е сигурен белег за началото на ускорено изменение на климата на планетата.

Замръзналият арктически метан в ледовитите територии на Канада, Аляска и Русия е започнал да се затопля и залежите от този газ „изригват“ в атмосферата като драконови въздишки.

„Ако не спрем замърсяването на атмосферата с въглерод и не охладим Арктика, физиката на климата и най-новите наблюдения ми подсказват, че най-вероятно ще „дръпнем спусъка“ на изпускането на тези огромни въглеродни залежи, обричайки нашите деца да живеят в планета-парник“, казва д-р Джейсън Бокс – учен, който наблюдава появата на опасните кратери в Сибир.

Още през 2011 година учени предупредиха, че гигантски залежи от метан могат да изригнат и да отключат ускорено планетарно затопляне. Изглежда това вече се случва. Макар че се намира „на края на света“, сибирският полуостров Ямал вече има три такива кратера.

Първият от кратерите е с ширина около 30 метра. Другите два са съответно с ширина 15 и 4 метра.

Първите подробности около мистериозните кратери, внезапно появили се в Сибир, говорят за климатична катастрофа с епични пропорции. В тези географски ширини температурите са се вдигнали с цели 5 градуса в последните няколко години, според Washington Post. „Налягането на газа се е увеличило до момента, в който е станало достатъчно високо, за да изтласка лежащата отгоре земя, чрез мощно изригване, формирайки кратер“, пише сп. Nature, като се позовава на геохимика Ханс-Волфганг Хубертен от института Алфред Вегенер в Германия. На дъното на кратера е отчетено повишено съдържание на метан. Въпреки опасността от изследването на тази нестабилна земна маса, археологът Андрей Плеханов от Научния център за арктически изследвания в Салехард, Русия, е съобщил пред Nature, че въздухът на дъното на кратера съдържа 9,6% метан (обичайно във въздуха има 0,000179% метан).

Всичко това е тревожно, защото метанът е парников газ с много по-мощно парниково въздействие от въглеродния двуокис. Един килограм метан има 20 пъти по-силно парниково действие от кило CO2 в период от 100 години, категорични са учените.

Накратко казано, въпреки усещането на хората, че лошите неща се случват някъде далеч от тях (замърсяването, минното дело и др.), топящите се ледове в Арктика и метановите бомби са проблем за всички поравно.