Как веганството съсипва морската екосистема в Мароко

Внезапните хранителни увлечения предизвикват повече хаос, отколкото можем да си представим. Днес Мароко се бори с въздействието на свръхтърсенето на „червено злато“ – червените водорасли, които са алтернатива на животинския желатин за веганите.

Червеното злато“ е богато на минерали водорасло, използвано за производство на агар-агар – естествен желиращ агент, популярен сред готвачите. Използва се във фармакологията и козметиката като алтернатива на желатина с животински произход. Търси се много от вегани и религиозни групи, които забраняват свинското месо.

XU4919389@TO-GO-WITH-AFP-ST-660x460

Из цяла Япония агарът се използва за сосове, супи, желета, десерти. В западния свят се използва като желиращ и стабилизиращ агент за месни и рибни консерви, в хлебни изделия, млечни продукти, дори и бонбони.

През 2010 г. финландското министерство а риболова наложи квоти за събирането им, но нарастващото търсене и намаляващото предлагане доведе до неколкократно увеличаване на цените за износ. Така Мароко стана важен източник на „червено злато“ за целия свят. Прекомерният улов обаче не носи ползи на метните хора, а съсипва екосистемата.

Рибарите в Мароко не виждат каквито и да е икономически ползи от растящите цени на водораслите – изследванията показват, че рибарите често продават продукцията на цена, която на е равна на половината от стойността, определена с квотите. От друга страна рибарите отиват по-навътре в морето и се гмуркат по-дълбоко, за да се доберат до това все по-оскъдно и трудно за намиране „червено злато“.

Освен негативните социални последици свръхуловът на червени водорасли влияе негативно и на местната морска екосистема. Водораслите играят основна роля в морските екосистеми – те са считани за „ключов вид“, тъй като един от първите организми в морските хранителни вериги. Осигуряват хранителни вещества и енергия за животните – било то пряко, когато биват консумирани директно, или косвено, когато частиците от разлагащите се водорасли хранят организмите, които набират храната си чрез филтриране на водата. Водораслите действат и като филтри, които поемат въглероден диоксид от морската вода и намаляват окисляването на океана. Всичко това означава, че прекомерният улов на червените водорасли ощетява екосистемата. Това лишава много морски организми от храна.

И така растението, което някога е било „обикновени червени водорасли“, сега се е превърнало в „червено злато“ – с куп негативни последици за рибарите и за околната среда.

Така се оказва, че използването на екзотични храни, добавки и лекарства, за да се живее „здравословно“, и фанатичното отказване от определена продукция не може да бъде решението за една по-устойчива глобална икономика.

4 коментара

  1. Не че нещо ама изобще не е обективно заглавието на тази статия, тези водорасли се използват също така и в производството на филе елена и сигурно други месни продукти; веганството и вегетарианството е преди всичко философия, хората които ядът желирани сосове от екзотични водорасли защото смятат, че е модерно да си веган или просто да пробват са също толкова неосъзнати както и тези които хапват животни. Като изключим тази забележка, благодаря че обръщате внимание на този проблем, който явно е наболял.

  2. Статията фокусира само върху една теза, без да показва противоречащите ? аргументи (а такива има). Нищо не може да бъде само черно-бяло.

    Агар-агар се използва много и в микробилогията, генетиката и биотехнологиите, като среда за отглеждане на лабораторни култури. Т.е. не може да се посочи единствено кулинарната консумация като причина за търсенето му. Отделно, когато се храниш веган, далеч не е задължително да използваш агар – нима не може без желета?

    Важен е ефектът от начина ни на живот – който трудно разбираме с това глобализирано производство. Веганството е един такъв осъзнат избор. Да избягваш агар, след като си прочел тази статия – също.
    Алтернатива е да си набавяш от устойчиво, по възможност локално производство. Или да си отгледаш сам. Достатъчно некапризно на условия водорасло е.
    Малко още за четене http://www.fao.org/docrep/006/y4765e/y4765e05.htm

  3. Не знам дали статията е написана по този начин умишлено, но със сигурност изводите, които се правят в нея са неаргументирани.

    Аз съм вегетарианец от достатъчно дълго време с тенденции към веганство и суровоядство и не разбирам защо свързвате използването на екзотични храни и добавки с този начин на хранене. Може би не сте запознати с материята?

    Проблемът е в начина, по който се използват ресурсите. Затова последните десетилетия говорим за устойчиво развитие. На Вашия сайт лично аз очаквам да има разбиране по тази тема.

  4. Не че съм веган или нещо подобно, но тази статия е написана свръх супер тенденциозно. Че то ако се сравни пък месоядството как вече е съсипало земната екосистема човек трябва да се самоубие. Сори aма по един или друг начин човек трябва да се храни.

    Като се стигне до там че дивите екосистеми не са достатъчни, се преминава на ферми. Така както е станало преди стотици години в Европа, когато хората останали без сигурно препитание от земната екосистема.

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*