Закрита турска мина за въглища се превръща в отлична маслинова плантация

Маслинови гори из цяла Турция днес са подложени на сеч, за да дадат път на новите енергийни проекти в страната, но една фирма е решила да обърне тенденцията и да стори точно обратното. Тя е превърнала една стана каменовъглена мина в отлична маслинова плантация.

Zetay-orchard-1-660x440

Бурни протести избухнаха в страната и особено във „въглищната столица“ Сома миналия месец, след като строителна фирма изсече 6000 маслинови дървета, за да подготви строежа на електроцентрала. Случаят предизвика общонационален интерес и изведе на преден план борбата на Турция да балансира стремежа на правителството за намаляване на зависимостта от вноса на енергия с опазването на околната среда.

Но в Айдън, градче на брега на Егейско море – на няколко часа път с кола от Сома – маслиновата горичка Зетай служи като рядък пример за устойчиво развитие в Турция.

Първоначално това място било открита мина за добив на въглища. Мината била управлявана от базираната в Анкара Aydiner Company – от 1990 г. до изчерпването на въглищата.

Вместо обаче да остави мястото да зее като една пуста и грозна вдлъбнатина в земята, компанията закупила терена с площ 300 000 кв.м през 2007 г. и я превърнала в овощна градина. Миналата година тази градина започна да произвежда своя собствен зехтин.

Юмер Айдинер, собственик на компанията, казяа, че е мислил за преобразяването на района в продължение на няколко години. След като решил да го превърне в маслинова гора, компанията потърсила съвет от земеделски експерти в университета в Анкара и местната общност в Айдън.

Ние започнахме да търсим в най-добрия вид, който бихме могли да отглеждаме, заедно с един от професорите в Анкара“, казва Айдинер. Помощта дошла от проф мукахит Йозкая от департамента по градинарството при университета в Анкара, който се специализира в маслиново земеделие.

Под негово ръководство компанията започнала работа по безплодната мина. Почвата, сериозно увредена след години на въглищен добив, била рекултивирана. Професорът възложил на хората от компанията да копаят дупки – по една за всяко от всички 13 000 дървета – и да ги напълнят с плодородна земя. Сега плантацията вече дава своите плодове, а хората от местното село имат работа благодарение на това.

Професорът също така настоял да се добавят и други дръвчета в градината, като например нар, за да се предотвратят появата на свлачища и допълнителната ерозия.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*