Деветгодишно натрупване на напрежение довело до труса и цунамито във Фукушима

Земетресението, което предизвика опустошително цунами и срина до основи ядрената електроцентрала Фукушима през март 2011, е било резултат от девет години натрупване на напрежение на границата между две земни плочи, обявиха учени във вторник.

Japan_Trench
Японската морска падина е част от Тихоокеанския огнен пръстен, регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на Тихия океан. ТОП е дълъг 40 000 км и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и 75% от активните вулкани в света. Около 90% от земетресенията в света и 81% от най-силните земетресения в света се намират на трасето на ТОП.

Част от разлома, при който две плочи от земната кора се сблъскват източно от Япония, тихо се е смачквал и усуквал в продължение на почти десетилетие, казаха учените. Именно заради това е било трудно да се открие тази земна активност, която в крайна сметка се отприщи на 11 март 2011 г. и предизвика ядрената катастрофа.

Деформацията „увеличила стреса в района на източника … и накрая е предизвикала земетресението“, каза съавторът на проучването Казуки Кокецу от Университета в Токио. „Това е оказало влияние върху времето на възникване на земетресението,“ добави Кокецу и посочи, че „е ускорило времето на труса с една година“.

Земетресението, случило се на тихоокеанското дъно на около 200 км източно от източния крайбрежен град Сендай, е едно от най-големите, регистриран някога. То бе с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер.

Морското дъно се вдигнало с около 27 метра, което пък е довело до гигантското цунами, кеото на свой ред предизвика бедствието във Фукушима и остави 18 000 души загинали или изчезнали.

Разломът лежи в Японската морска падина, където тихоокеанската плоча се „гмурка“ под северноамериканската плоча, върху която лежи японският архипелаг. „Гмуркащи се“ разломи като този са виновни за някои от най-опустошителните земетресения в света.

От друга страна обаче те са и изключително трудни за следене. Събитията, които причиняват, са толкова редки, колкото и опустошителни. Векове могат да изминат между трусовете, което означава, че опасността трудно може да бъде документирана.

Кокецу и колегата му Юсуке Йокота алаизирали данни, предоставени от мрежата ГеоНет чрез станции на Глобална система за позициониране (GPS), пръснати из цяла Япония. Учените използвали данните, за да построят карта на земята и нейното движение в районите Тохоку и Канто от 21 март 1996 до 8 март 2011 г. – един ден преди мощен трус с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер. Екипът филтрирал сеизмичния шум от сравнително по-малки земетресения наоколо, за да проследи фоновите сигнали – дългосрочната, „агонизираща“ деформация на Японската падина.

Изследването се основава на предишни инициативи за анализ на данните от ГеоНет, които дават милиметрова точност на движението на земята.

Нашата разработка показа, че една мрежа от GPS станции може да наблюдава бавните събития, които могат да доведат до по-голямо земетресение [заради гмуркане на плочите]”, каза Кокецу. Koketsu. Все пак той уточни, че „все още не е доказано, че бавните движения винаги предшестват всяко голямо земетресение“.

Разработката бе публикувана в списание Nature Communications.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*