Бил Гейтс: Най-драматичните проблеми от изменението на климата ще дойдат след 15+ години

Bill_Gates

Най-драматичните проблеми, произтичащи от изменението на климата, ще ни връхлетят след повече от 15 години. Дотогава обаче ние трябва да сме подготвени за тях. Трябва да сме разработили нови, чисти източници на енергия, и да сме готови да ги внедрим преди да достигнем етапа на най-свирепите последствия от глобалното затопляне. Това написа в блога си Бил Гейтс, известен най-вече като основател на софтуерната империя Microsoft, днес посветил работата си изцяло на благотворителност.

Преди 40 години Пол Алън* и аз се обзаложихме, че софтуерът ще промени света. Днес ние с Мелинда правим един нов залог“, сподели Гейтс. Той е категоричен, че съвременните технологии ще променят и неимоверно ще променят живота на най-бедните хора по света в рамките на следващите 15 години.

В следващите 15 години животът на хората в бедните страни ще се подобрява по-бързо, отколкото през което и да е друго време в историята. Животът им ще се подобри повече от всеки друг“, обещават семейство Гейтс. „Ние смятаме, че през следващите 15 години ще видим големи научни постижения в полза на повечето хора в бедните страни. Те ще могат да живеят по-дълго и в по-добро здраве. Ще имат безпрецедентни възможности да получават образование, да ядат питателна храна, да използват мобилно банкиране. Тези открития ще бъдат резултат от иновациите в областта на технологиите – от нови ваксини и по-устойчиви хранителни култури до много по-евтини смартфони и таблети – и чрез иновации, които позволяват всички тези хубави неща да достигат до повече хора“.

Богатият свят“, както го нарича Гейтс, ще се вълува също от всички иновации и открития. Но подобренията в живота на бедните хора ще бъдат много по-значителни, фундаментални.

Справедливо е да се запитаме дали напредъкът, който предсказваме, няма да бъде опустошен от изменението на климата. Най-драматичните проблеми, причинени от изменението на климата, са на повече от 15 години от нас. Но в дългосрочен план заплахата е толкова сериозна, че светът трябва да действа много по-енергично и по-агресивно – точно сега – за разработване на нови енергийни източници, които са по-евтини… и не излъчват въглероден диоксид. Следващите 15 години ще са ключовото време, когато трябва да се разработят тези източници на енергия. Така те ще бъдат готови за внедряване, преди последиците от изменението на климата да станат най-свирепи.“ В блога се казва още, че самият Бил Гейтс инвестира много лично време в тази работа – диоректно, а не чрез фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ – и ще продължи да говори за това.

_______

Пол Алън – бизнес-партньор на Бил Гейтс, другият съосновател на Microsoft

1 коментар

  1. Един социален експеримент. Не е точно в разрез с думите на Били, технологиите играят ключова роля в случването на първия сценарий от експеримента, но явно счита, че сами по себе си са достатъчни за решаване на тези проблеми, без да се излиза от втория сценарий, което е грешно.

    Ако сложим на масата една купа, пълна с храна, изчислена така, че да стигне всички около масата да се нахранят доволно, и кажем на всички за това, за да нямат притеснението, че ще останат гладни (даже може да сложим отстрани няколко фалшиви, но изглеждащи досущ като истинската, купи с храни, за успокоение на тези, които за първи път участват в експеримента), всеки ще изяде по толкова, колкото му е нужно, без да граби, без да се блъска, без да се презапасява и без да краде от чинията на другия. Накрая всички ще са се нахранили доволно, няма да е останала храна нито в купата, нито в чиниите, нито в джобовете на участниците, и няма да се изхвърли храна. Колкото повече повтаряме експеримента, толкова по-спокойни ще стават участниците за достатъчността на храната, и ще им остава все повече време да се занимаят и с друго.

    Ако сложим на масата същата тази купа с храна и наредим около масата същите тези гладни участници, но не им кажем за това, че храната ще стигне за всички (в никакъв случай няма да слагаме и фалшиви купи наоколо), ще започне масово блъскане за храната, всеки ще се опитва да вземе предварително колкото се може повече, без оглед на това нужно ли му е толкова или не. Накрая купата отново ще е празна, но докато някои са се нахранили доволно и са прибрали и в джобовете за всеки случай, други ще останат недохранени, а някои – напълно гладни. Същото количество храна и същите участници, както в първия експеримент, но ето че сега ресурсите изглеждат недостатъчни, за да нахранят всички. Колкото повече повтаряме експеримента, толкова по-притеснени ще стават участниците за изхранването си, ще има толкова повече презапасяване и ще има толкова повече останали гладни. След някой от опитите ще се появят лидери, предлагащи какви ли не схеми за разпределение на ресурса, но във все по-нарастващото притеснение за собственото си изхранване, не само, че все по-далечно ще им става вярното разпределение, но дори самите те (колкото и съвестни да са се смятали в началото) ще заделят все повече за себе си за всеки случай. Колкото повече лидери, толкова повече спорове за правото за презапасяване. В този случай ще се намеси Законът на джунглата, в който по-приспособимият побеждава. Ще се появи йерархията, а след нея и монополът. Върхът на пирамидата ще взема от купата все повече, докато дъното на пирамидата ще взема все по-малко. Върхът ще твърди, че няма по-добро разпределение на ресурсите, просто ресурсите са недостатъчни, дъното ще съди за недостатъчността на ресурсите по празния си стомах и ще иска или да си разменят ролите с върха (завъртане на властта), или да се премахне върхът и всеки отново да започне да граби по свое усмотрение без разпределение отгоре (премахване на монополите и връщане на властта в ръцете на народа), което единствено би довело до повторно изпълнение на сценария дотук. За удовлетворяване едновременно на естествените нужди и на нуждите от презапасяване ще трябва или някои да остават гладни, или да се слага по-голяма купа. Дори да се сложи по-голяма купа, с течение на опитите ще се забележи, че отново или ще се увеличават гладуващите, или трябва да се слага все по-голяма купа. Накрая хората ще са толкова улисани в разделението на храната, че напълно ще загърбят другите си дейности.

    Пита се в задачата кой сценарий е по-разбираем и лесен за изпълнение, и в кой сценарий се използват по-малко ресурси? Възможно ли е да сме толкова улисани в ежедневието си, че да не забелязваме, че то е само един от възможните сценарии и да го приемаме за даденост?

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*