Нано-роботи ще ни лекуват и опазват околната среда чиста

Представете си маса мини-роботи, толкова тънки, че една чаена лъжичка може да побере милиарди от тях. Те са в готовност да бъдат инжектирани на много деликатни места в човешкото тяло – в сърцето и мозъка – за да им доставят нужните лекарства по един изключително фин начин като една армия от нано хирурзи, действащи отвътре.

epilepsy-623346_640

Да, това наистина звучи като научна фантастика и донякъде е така, защото това е фабулата на фантастиката от 1969 г. „Фантастично пътешествие“, в която нещата се въртят именно около тази идея. Във филма четирима души се качват на миниатюрна подводница, за да навлязат в кръвния поток на един американски учен, оставен в кома от руснаците в резултат на спор за технологията по време на Студената война. Те имат само един час, за да премахнат кръвен съсирек, преди да се възвърнат към нормалния си размер. Екипът успява да изкара тялото в последния момент – чрез една сълза.

Но реалността е начин да се вкопчим в нашите фантазии и нанотехнологиите сега са друга научна сфера, която изглежда дава това обещание.

Екип от швейцарски учени начело с Брад Нелсън от десетилетия полага къртовски труд върху нанороботите, за да достигнат до мига, в който учените заявят пред CNN: „Ние създаваме микро-роботи, които се управляват от външни магнитни полета, за да бъдат ползвани в човешкото тяло.”

Първият, който предположи, че един ден човек ще може да „глътне хируга”, бе популярният нобелов лауреат Ричард Фейнман. Той прокара тази идея при един провокативен разговор още през 1959-та: „Има достатъчно място на дъното“, който е смятан за първият концептуален аргумент за нанотехнологиите. „Поставяте механичния хирург в кръвния поток и се оглеждате. Откривате коя клапа не работи, вземате малък нож и правите разрез“, обяснява идеята си Фейнман.

Микро-роботите на нелсън може и да нямат малки ножове, но имат нещо много специално – формата им е вдъхновена от често срещаната бактерия E.coli, която се движи благодарение на въртяща се „опашка”, наречена флагелум. „Бактерията има въртящ се мотор“, казва Нелсън. Той добавя, че към момента създаването на такъв мотор е невъзможно, тъй като няма технология за това, но пояснява, че за придвижването на нано-роботите могат да се използват магнитните сили. „Практически ние взимаме тези флагели и ги магнетизираме, което кара роботите да се движат”, споделя ученият.

Нанороботите вече са тествани в една изключително деликатна среда – окото. Те могат да се движат плавно през стъкловидното тяло – нещо като ултра-чист гел, който изпълва очната ябълка. Така роботите доставят медикаменти в областта на ретината за лечението на заболявания, свързани с възрастта, каквито са дегенерацията на макулата (малка област, подобна на петно в центъра на ретината), която причинява слепота.

Роботите са създадени в „чиста среда”, за да се запазят стерилни, точно както това става при компютърните чипове.

Нелсън споделя, че направеният тест с очите вдъхновява и други потенциални приложения като например лечение на сърдечни проблеми. В този случай нанороботите ще бъдат направлявани от катетър – 2-3 милиметра в диаметър, за да може да бъде достигната специфична част от дадена тъкан, която тябва да бъде лекувана.

Техниката на катетъра може да бъда използвана и за лечение на мозъка и на други целеви области като тънките черва и пикочните пътища. Трудността да се достигнат тези области се крие в необходимата абсолютна прецизност при подобни интервенции. Поради тази причина нанотехнологиите дълго време бяха представяни като бъдещото оръжие на човечеството срещу раковите заболявания.

Но как хирурзите ще работят с нанороботи?! „Ще им бъде нужно обучение за използването им”, казва Нелсън. Според него, управлението ще е възможно чрез вид интуитивен интерфейс, така че „нанороботите ще могат да бъдат управлявани с джойстик.”

Технологията е готова за първите си реални болнични тестове с пациенти, което ще се случи тази година, според учения. „Напоследък работещите в тази област търсят и други приложения като обработване на вода или пречистване на околната среда, където е възможно да се действа със стотици, хиляди, дори милиони такива устройства, които да се движат през замърсената вода, да катализират замърсителите, след което да ги връщат, събрани на едно място“, споделя Нелсън. Това може да бъде много полезно при петролните разливи, например. Има множество публикации по тази тема, в които се казва как петролните капки могат да бъдат „прихванати” и преместени на друго място.

Но най-странното предсказание за употребата на нанотехнологиите идва от дигиталния гуру от масачузетския технолигичен институт Никола Нгропонте, според когото в бъдеще ние ще черпим информация и знание директно от нанороботи, които ще се движат в мозъците ни – чрез нашето кръвообращение!

От: Седма струна

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*