40 блока вече подписаха договори с Община Бургас за безплатно саниране по Националната програма за енергийна ефективност, а други 50 са подали заявления, съобщи общината.
Очаква се до една година те да изглеждат по съвсем различен начин – с красиви фасади, облагородени междублокови пространства и по- ниски сметки за ток и парно. Още в близките два месеца в тези блокове ще влязат инженер – конструктори и енергийни консултанти, които ще направят обследване. Те ще предпишат необходимите мерки, за да стане всяка сграда здрава и стабилна, топла и уютна, включително входовете, мазетата, таванските помещения, стълбищата.
После ще дойдат архитектите. Те ще начертаят как ще изглежда всяка сграда, спазвайки всички предписани мерки от конструкторите. Това ще стане единствено и само след одобрението на всички съседи. Например: да бъде ли ремонтиран покривът или не, да бъдат ли остъклени терасите или не, да бъдат ли подменени щранговете за парно и вода или не?
После идва редът на строителите. Те започват да извършват ремонта по съгласувания с живущите график. Извършените ремонтни дейности ще бъдат платени от строителя само след одобрение на качеството на материалите от живущите в сградата. Общината ще упражнява стриктен контрол върху извършваните ремонтни дейности на всеки блок.
Средствата по Програмата са фиксирани и за тях Бургас се конкурира с останалите градове от страната. Ще бъдат финансирани тези, които са активни. С общи усилия Бургас може да превърне сивите комплекси в красиви и модерни жилищни райони.
…brato….ti wsi luuuuuuuuddddddd…..
Много ми е интересно, след като експлоатационния срок на топлоизолационните системи изтече и/или те станат негодни за експлоатация и ще трябва да се дават средства за ремонт и да се влагат нови материали, следните няколко нещица:
– кой ще сигури средствата за ремонтите през годините – сдруженията ли? Сдружение – доживот? Разходи – доживот? Нещо идеята за ‘безплатно’ съвсем се губи…
– какво ще стане с планините от експандиран и екструдиран пенополистирол, стъклофибърни мрежи, дюбели, профили, первази и т.н.? Водени от идеята за спестяване на енергия и екологичност, мисли ли се за това какво ще се прави после с прослужилия времето си строителен материал, или пък колко вода се влага в производството на материалите, колко химикали се използват за същото производство или пък колко горива се изразходват за логистичните процеси. И като се тегли чертата, екологично ли е, оправдано ли е? Между другото на Запад масово се използва каменна вата вместо стиропор. А в Русия за топлоизолиране се използва ленена вата, още повече че не отделя токсични вещества – прилага се естествено не като външен слой, а като междинен или вътрешен.