Вкисляването на океаните преди 250 млн. години довело до масово измиране

За да разберем по-добре как изменението на климата ще повлияе на живота ни през следващите десетилетия, някои учени търсят данни в далечното минало, особено около специфични климатични катастрофи. Надеждата е това да помогне да се хвърли светлина върху т.нар. „Антропоцен“ и неговите последици върху живота на Земята. Сега едно ново изследване на Университета на Единбург поднася доказателства, че бързото повишаване на киселинността на океаните преди 252 милиона години е довело до най-голямото измиране на видове на всички времена. 

При събитието, известно като „измирането на границата Перм-Триас“, над 90 процента от морския живот и две трети от сухоземните животни са били унищожени. По това време океаните на Земята са усвоили огромни количества въглероден двуокис от вулканичните изригвания, известни като „сибирски капани“.

underwater-698671_640

Проучването на екипа от Единбург представя доказателства за връзката между повишаването на киселинността на океаните и масовото измиране чрез анализ на данни за киселинността на водата от дънни морски проби от периода. Знае се, че по това време огромни количества въглерод са навлезли в атмосферата. Изследователите са използвали данни от боров изотоп, комбинирани с количествено моделиране. 

Учените анализирали скали, събрани от региона на Обединени арабски емирства в Близкия изток. За тях се смята, че трябва да са били на дъното на океана по онова време. Скалите запазват подробен „запис“ на променящите се условия в океана чрез отлаганията върху тях.

Това е първият път, когато се доказва, че високите нива на киселинност на океаните са пряко свързани с масовото изчезване на биологични видове. Потвърждението може да помогне на учените да разберат по-добре как окисляването на океаните, което става и днес в резултат на емисиите, причинени от човешката дейност, може да застраши живота в морето и на Земята.

Един от паралелите между тогава и сега е скоростта, с която се натрупва въглеродът. Въпреки, че учените казват, че вулканичните експлозии преди 252 милиона години вероятно са добавили повече въглерод в атмосферата, отколкото сегашното темпо на горенето на изкопаеми горива, скоростта, с която е се освобождавал въглеродът, е изиграла ключова роля за увеличаване на киселинността на океаните – и тя е подобна на днешната.

Масовото измиране на морските и наземните животни на сушата показва, че рязката промяна се е случила едновременно във всички екосистеми на Земята. Изчезването е настъпило за период от около 60 000 години, докато окисляването на океаните се е случило за около 10 хиляди години.

Първата фаза на изчезването съвпада с бавен приток на въглерода в атмосферата. По време на тази фаза океанското рН е останало стабилно. По време на втората фаза на изчезването обаче въглеродните емисии са се ускорили и са довели до рязко повишаване на киселинното съдържание.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*