Един от всеки 6 вида е на път да изчезне

llama-74770_1280

Златната отровна жаба някога е живеела в облачните гори по върховете на планините в Централна Америка. Изменението на климата и породената от него суша обаче е довела до това горите да изчезнат, а в резултат – и жабата е изчезнала. За последно тя е видяна през 1989 г. Ако изменението на климата продължава със сегашните си темпове, един на всеки шест вида може да се бъде сполетян от същата съдба, според нов мета-анализ на 131 публикувани проучвания, изследващи всичко – от арктически лисици до калифорнийски дъбови дървета.

Подробният анализ е проведен от Марк Ърбан, професор по еволюционна биология в Университета на Кънектикът. Докладът му е публикуван в списание Science. Ърбан е установил, че ако глобалните температури се повишат с 2°C до края на века, процентът на изчезващите видове ще нарасне от 2,8% в момента до 5,2 процента към края на века.

Докато все по-често се признава, че че има все по-малка вероятност да успеем да се „вместим“ в едва 2 градуса повишение на глобалните температури до края на века, не бива да се забравя, че скоростта на изчезване на видовете не се увеличава линейно. Тя нараства прогресивно с всеки градус повишаване на глобалните температури. Изчисления на Ърбан показват, че ако температурите се покачат с 4°C до края на века, цели 16 процента от видовете ще бъдат изложени на риск от изчезване.

Регионите, които ще бъдат най-силно, са Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Там темповете на изчезване ще са двойно по-бързи от тези, наблюдавани в Северна Америка. Растенията и животните в САЩ и Канада ще имат много по-голям шанс да мигрират към нов хабитат, ако изменението на климата направи съществуващите им местообитания негодни за живот. В Южна Америка има видове, които са естествено ограничени до малки и специфични местообитания из тропическите гори и по планинските върхове. Ендемичните видове в Австралия и Нова Зеландия междувременно имат съвсем малко възможности за намиране на алтернативна среда.

Заплахите не са ограничени само до изчезването. Ърбан пише в своята статия, че „дори видове, които не са пряко застрашени от изчезване, могат да усетят значителни промени в броя, разпределението на индивидите и взаимодействията им с други видове, което от своя страна ще повлияе на екосистемите и техните услуги за хората“.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*