ВЕИ политиката ни заплашва да ликвидира икономиката в страната

Председателят на БСК Божидар Данев разкри потенциалните опасности от сегашната ВЕИ политика на пресконференция тази сутрин.

Ако политиката на страната ни по отношение на възобновяемите енергийни източници остане непроменена, това ще доведе до разбивана на и без друго крехката ни икономика. Цените на тока ще нараснат нетърпимо, безработицата ще остане голяма, а големи суми ще се източват от страната ни навън без шанс да бъдат спрени. Мрачната прогноза е на БСК и има за цел да алармира за належащата нужда от промени в във ВЕИ политиката на страната, преди да е станало късно.

Председателят на БСК Божидар Данев разкри потенциалните опасности от сегашната ВЕИ политика в страната на нарочна пресконференция тази сутрин.

От 2009 г. в ЕС се работи по реализирането на пакет от мерки в областта на енергетиката и екологията, наречен „20-20-20“. Той включва мерки и механизми за постигане на следните три цели до 2020 г.:

  • 20% намаляване на емисиите на въглероден двуокис,
  • 20% дял на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в общото крайно потребление на енергия;
  • 20% енергоспестяване чрез различни мерки за повишаване на енергийната ефективност.

У нас обаче изпълнението на целите от пакета „20-20-20“ ще увеличи енергийните разходи на бизнеса и домакинствата в страните от ЕС. Два са основните фактора за това очаквано последствие:

  • ускорено навлизане и нарастващ дял на по-скъпа енергия, произведена от ВЕИ в общия енергиен микс;
  • по-високи цени на електроенергията, произведена от централи, емитиращи парникови газове, като резултат от тяхното участие в Схемата за търговия с емисии.

Висока цена на ВЕИ енергията

Ползите от ВЕИ са безспорни, казват от БСК. Енергията е чиста – без вредни емисии. Тя намалява зависимостта на икономиката от течните горива, най-вече петрола. Самите технологии поевтиняват и стават все по-достъпни.

Никой обаче не говори за негативите на чистата енергия, настояват от Камарата. Тя е много скъпа, а като опит да се компенсира този неприятен фактор държавата поддържа някои мерки за подкрепа на инвеститорите като например безплатно включване на ВЕИ източниците в електропреносните мрежи, високи тарифи за изкупуване и др. – налице е „пазарно изкривена финансова подкрепа“. Заложена е национална цел за достигане на 16% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия до 2020г. Това обаче означава рязко нарастване на допълнителните разходи за постигането на подобен баланс.

Отново водим грешна политика“, казва председателят на БСК Божидар Данев и допълва, че част от некоректната схема е подкрепянето само и единствено на производството на електроенергия от ВЕИ-електроцентрали.

В общия електроенергиен микс за 2010 година ценовата картина изглежда така:

  • ядрена енергия – 42 лв./МВтч
  • въглищна енергия – от 85 до 95 лв./МВтч
  • комбинирано производство – от 104 до 188 лв./МВтч
  • вятърна енергия – от 145 до 189 лв./МВтч
  • слънчева енергия – от 758 до 823 лв./МВтч

Обобщената средна цена се изчислява на 65 лв / Мвтч, като се има предвид, че делът на вятърната и соларната енергия е 0,3% в общия енергиен микс. Тя е най-скъпа при изкупуване и вдига общата цена на мегаватчас. В комбинация с високата цена за преноса на електроенергията, която е сред най-високите в Европа, крайната цена на ВЕИ енергията става изключително голяма.

Квотите за вредни емисии

От 2013 г. електроцентралите в България, които работят на въглища, ще трябва да започнат да купуват квоти като част от в Схемата за търговия с емисии. Това означава, че тяхната енергия, която в момента е най-масовата (около половината от общия енергиен микс) трайно ще поскъпва. „Тук идва един момент, за който всички мълчат, – заяви Данев. – Договорите сключени с тези централи, са за гарантирани цени с норма на печалба. Тоест когато започнат да се купуват квотите, стойността им ще се начислява в крайната цена на електричеството. Това ще доведе до неговото поскъпване“.

Кумулативният ефект

Кумулативният ефект от горните два фактора – увеличаване на цените на тока заради ВЕИ източниците плюс увеличаване на цените на тока от въглищни електроцентрали – ще доведе до забележително нарастване на стойността на електроенергията. Към сметката следва да се добави и факторът субсидиране: в момента държавата субсидира част от цената на електроенергията за населението, но от ЕС изискват да се прекрати практиката на субсидиране. При това положение Ето какво показват сметките на БСК:

Ако се допусне, че през следващите години ще са налице постоянни цени на основните енергоресурси (нефт, въглища, природен газ) и постоянни цени на електроенергията от конвенционални източници (което не е възможно практически), то:

  • Цените за индустрията ще нараснат с 33% до 2015 г. и с 53,8% до 2020 г;
  • Цените за населението при държавно субсидиране на цената ще нараснат с 29% до 2015 година и с 46,7% до 2020 г.
  • Цените за населението без държавно субсидиране на цената ще нараснат с 85% до 2015 година и с цели 113% до 2020 г.

Можем да си представим социалния ефект от подобно развитие. Това ще е резултатът от политиката, която се води сега“, обобщи Данев. Но това не е всичко.

Спекулативен капитал

Проблем за държавата е и фактът, че ВЕИ секторът привлича огромни количества спекулативен капитал. В това отношение развитието на уж перспективния ВЕИ бизнес върви по стъпките на строителния бизнес в България, коментираха от БСК.

В момента се наливат огромни чужди капитали в строителството на ВЕИ ферми у нас. Чуждите инвеститори идват с парите си. За построяването на фермите се разкриват „нови работни места“, но след приключването на строително-монтажите дейности голямата част от хората биват освобождавани – остават само неколцина души, които биват ангажирани с поддръжката на изградените паркове. Самият чуждестранен инвеститор от този момент нататък започва да си прибира парите от възвръщането на инвестицията. Това са средства, с които от националния бюджет се финансира изкупуването на ВЕИ електроенергия – изкупуването й е задължително и цената – силно завишена. Така на практика се реализира чиста форма на източване на пари от държавата навън.

Погрешна политика

Елементите на „грешна политика“ не свършват дотук.

По никакъв начин не се подкрепя развитието на онзи аспект на ВЕИ източниците, който носи най-голяма ефективност – а именно техният потенциал за топлоподаване и охлаждане, добавят от БСК. Не се предвиждат никакви стимули за гражданите и бизнесите, които внедряват ВЕИ и по този начин намаляват натоварването в националната електропреносна мрежа. „Когато човек си сложи фотоволтаик на покрива на къщата, за него няма привилегии. Когато на покрива на завода си един производител сложи фотоволтаик, и той не получава привилегии“, обясни Божидар Данев.

Никъде не се говори и за потенциалните щети от ВЕИ и техния ефект върху икономиката. „Там, където се монтират фотоволтаични централи, отдолу не остават и насекоми, – подчерта Данев. – Наземните вятърни ферми смущават миграциите на птиците и нарушават баланса в екосистемата. Никой не говори и за това колко вредни емисии коства самото изграждане на вятърните и фотоволтаичните ферми – построяването на бетонни фундаменти, изкопните дейности, пътищата“. Данев посочи, че решението на правителството да забрани строежа на ВЕИ централи върху земеделски земи е едно от малкото разумни и смислени решения в тази област.

Не се стимулира и построяването на по-новото поколение, офшорни вятърни ферми. Ветровете, на които наземните ферми у нас могат да разчитат, възлизат на 1800 часа ветрово време годишно, посочи Данев. За сравнение, офшорните вятърни ферми в Холандия разчитат ба 8000 часа ветрово време годишно.

Предложенията на БСК

Подхождайки конструктивно, от БСК не само критикуват, но и предлагат мерки за преодоляване на опасната ситуация. Предложенията включват:

  • Предоговаряне на договорите с големите въглищни централи
  • Приемане на териториален план за разположение на ВЕИ
  • Въвеждане на търговия със “зелени сертификати”
  • Равни привилегии за ВЕИ – биомаса, водна енергия, отпадъци и др.
  • Привилегии за ВЕИ за собствена консумация
  • Тръжни процедури за проекти за ВЕИ
  • Заплащане от инвеститорите на ВЕИ-разходите за присъединяване и изграждане на резервни мощности
  • Приходите от търговия с емисии и дерогация – за модернизиране на технологиите в индустрията и енергетиката и за енергийна ефективност
  • Насочване на приходите от продажба на държавни квоти по „Киото” (ПЕЕ) за проекти за енергийна ефективност и ВЕИ чрез съществуващите фондове (за енергийна ефективност, за ВЕИ и нисковъглеродно енергийно производство)
  • Продажби на квотите, заделени за нови участници в Европейската схема за търговия с емисии, с реализация на обратни покупки при необходимост (ефект 400 млн.лв.)
  • Премахване на субсидирането на цената на електро- и топлоенергията за домакинствата

От БСК не посочиха в каква посока трябва да се насочи евентуалното предоговаряне на договорите с големите въглищни електроцентрали. Според тях обаче е показателен фактът, че „Енел“ иска да се изтегли от България.

По отношение на равните привилегии за ВЕИ от БСК уточниха, че става дума за това да се въведат привилегии не само за електроенергията, но и за топлинна енергия и за охлаждане. В момента са налице 5 различни стимула за чиста електроенергия (напр. резервните мощности се изграждат за сметка на националния бюджет, присъединяването към електрическата мрежа е безплатно за собственика на фермата и т.н.), но няма нито един стимул за другите видове екологична енергия като например енергия от преработка на отпадъци, геотермални системи и др.

Предложението за териториален план за разположение на ВЕИ е свързан с идеята за рационално разполагане на възобновяемите източници из страната. Идеята е да има малки соларни и вятърни електроцентрали близо до градовете и близо до бизнес-центровете, тоест там, където електроенергията се се консумира. Така няма да се товарят електропреносните мрежи, няма да се заплащат високи такси за преноса и респективно и няма толкова да се увеличава цената на електричеството.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*