Сингапур: цената на интензивния растеж е екологията

Когато Сингапур отпразнува своята 50-та годишнина като независима държава през август, състоянието на града по нищо не приличаше на малката островна държава, която бе отделена от Малайзия през 1965 година.

Годините на интензиве растеж са превърнали мегаполиса в международен финансов ценгър и столица на корабоплаването с идеални улици, добре поддържани паркове и жизнен стандарт, ненадминат в Югоизточна Азия.

singapore-431421_1920

БВП на глава от населението се е увеличил с повече от 4400%, според правителствените статистики, а физическото пространство се е разгърнало с 20% след обявяването на независимостта – благодарение на една от най-агресивните политики за рекултивация на земята.

С население от 5,5 милиона, разпределени върху едва 719 кв.км., Сингапур няма никакво намерение да спира разрастването си и дори очерта планове за допълнително разширяване през следващите десетилетия. Това касае както жилищното строителство, така и финансовия и индустриалния растеж. Контейнерни терминали, промишлени имоти, нефтохимически заводи и летището „Чанги“, многократно избирани по света за най-добрите в какви ли не категории, са изградени все върху рекултивирани земи.

Луксозните Marina Bay Sands Hotel & Casino, както и голяма част от бляскавия „финансов квартал“ също са върху суша, отвоювана от морето в периода от 1960 до 1990 г. Районът на залива е дом на някои от популярните туристически дестинации в Сингапур – виенското колело, закритата градина Gardens by the Bay за 1 млрд. долара, пистата за Formula One Grand Prix.

Всичко това обаче има своята цена и тя е природата. Успехът на Сингапур и притокът на чуждестранни работници провокира високи цени на имотите. Градският транспорт е претъпкан. Разширява се „ножицата“ между богатите и малоимотните, което на свой ред подхранва нарастващо негодувание сред много хора в големия град, класиран от проучванията като един от най-скъпите в света.

Активната работа по рекултивация на земята е подложена на критики заради причиняване на екологични щети. Поражда и все повече напрежение сред съседите. Това, според мнозина, вече е довело до сериозни загуби на морски живот, унищожаване на мангрови гори, съсипване на коралови рифове.

Теренът на Сингапур е до голяма степен равен днес – той използва земята от околните хълмове за рекултивация. При липсата на материали, която се очертава в границите на мегаполиса, Сингапур е внесъл 517 милиона тона пясък в последните 20 години, според доклад на ООН от миналата година.

Индонезия, която е най-големият доставчик на пясък на Сингапур, вече забрани износа за града – още през 2007. тя заяви, че пясъчните мини са довели до изчезването на няколко вида риби, унищожаването на кораловите рифове и изчезването на редица малки острови.

Природозащитниците казват и, че рекултивацията причинява промяна в приливните потоци, и то далеч не не само в пределите на Сингапур, но и при съседите. Потвърждение е това, че през 2011 г. Сингапур вдигна минималната височина за рекултивираните терени, да се предпази от покачването на морското равнище.

Очаква се населението да се увеличи до 6.5-6.9 милиона през 2030 г. Затова правителството заяви, че ще се нуждае от още 50 кв.км земя. От 2013 вече има и подробен с райони, които Сингапур може да задели за военно обучение, промишлени зони и пристанищни услуги. Сингапур заяви и, че има място и за по-нататъшна рекултивация след 2030 г. Това обаче няма да е лесно на фона на нарастващите екологични щети.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*