Масивната употреба на антибиотици в селското стопанство представлява критична заплаха за общественото здраве по света. Тя трябва да се намали драстично чрез цели, договорени на международно ниво. Това сочи ново изследване на британски специалисти.
Постигането на споразумение и прилагането на глобална цел за намаляването на употребата на антибиотици в животновъдството е крайно необходимо, казва Джим О’Нийл, ръководител на изследването, бивш главен икономист на Goldman Sachs. Според него, това е от жизненоважно значение, ако искаме да останат ефективни редица животоспасяващи лекарства, предназначени за борба с тежки бактериални инфекции. Това важи еднакво силно и за животните, и за хората.
Изследването предлага примера на Дания и Холандия, което може да доведе до бърза и осезаема промяна. Дания има норма от средно по-малко от 50 милиграма антибиотици, използвани на година на килограм добитък. За тази норма О’Нийл казва, че „може да е добра отправна точка“ за постигането глобална цел. „Дания е показала, че може да има много продуктивно селско стопанство при сравнително ниско ниво на употреба на антибиотици“.
О’Нийл, който представи своя труд на брифинг в Лондон, посочи още, че е бил потресен да установи, че в много държави по-голямата част от употребата на антибиотици се случва при животните, а не при хората. В САЩ, например, повече от 70 процента от използването на антибиотици е при животни.
„Това създава голям риск от резитентност“, казва ученият. „Време е политиците да предприемат действия по този въпрос.“
Всяко използване на антибиотици подпомага развитието и разпространението на т.нар. „супер-микроби“ – бацили, които стават резистентни към лекарствата и могат да оцелеят при всякакви форми на лечение.
О’Нийл бил помолен миналата година от министър-председателя на Великобритания да извърши пълен преглед на проблема и да предложи начини за борба с него. В първоначалния си доклад О’Нийл е посочил, че резистентността на микробите към антибиотиците може да коства живота на около 10 милиона души годишно, а като пари да струва около 100 трилиона долара годишно към 2050 г., ако проблемът не бъде овладян.
Напиши коментар