„Дълбокото“ саниране е икономически по-изгодно от сегашните „мерки за енергийна ефективност“

„Дълбокото“ саниране с много по-сериозни и всеобхватни мерки за енергийна ефективност е икономически по-изгодно от това, което се прави в момента за подобрение на енергийната ефективност на сградите. Това сочи ново изследване на Европейския институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE), който разработи дългосрочна пътна карта за по-нататъшното развитие на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради в България. След изпълнението на първата фаза на програмата, която тече в момента, анализът предлага промяна на фокуса в посока постигане на по-високи енергийни класове, като в същото време постепенно се намалява равнището на държавна субсидия по социално приемлив и икономически обоснован начин.

light-1283795_960_720

Проучването потвърждава, че „дълбокото“ саниране е икономически по-изгодно, отколкото извършваното в момента компромисно обновяване с нисък клас на енергийна ефективност. То отива още по-далеч, като подкрепя концепцията за обновяване „стъпка по стъпка“, водеща в дългосрочен план до енергиен клас А или дори до почти нулево-енергийни сгради. Такава поетапна реализация би попречила на „блокиращия ефект“ на текущите компромисни мерки, които вероятно ще реализират бързи печалби от гледна точка на спестяване на енергия, но в крайна сметка ще попречат на оползотворяването на пълния потенциал от енергийни, икономически, социални и екологични ползи.

В проучването са моделирани близо 20 сценария за развитие до 2020 и 2030 г., от които авторите заключават, че намаляването на субсидиите до равнища от 75% е възможно и икономически изгодно и в момента. Чрез разработване на широк кръг от допълнителни от мерки за подпомагане на собствениците, субсидиите крайна сметка могат да бъдат намалени дори до около 25%. По този начин, финансирането може да достигне много повече граждани, да подобри комфорта в домовете им и да повиши качеството им на живот.

Разбира се, за да стане възможно финансовото самоучастие на собствениците на жилища, е необходимо да се въведат прости и атрактивни финансови механизми и стимули, подходящи за техните нуждите и възможности. Те задължително трябва да бъдат придружени от други нефинансови мерки като кампании за повишаване на осведомеността, изграждане на капацитет по цялата верига на доставки и разработване на стандартизирани решения, които ще намалят транзакционните разходите. Опростените процедури и мерките за подпомагане и консултиране на собствениците в процеса на кандидатстване също ще намалят бариерите и разходите за крайните потребители.

С оглед на факта, че повечето български домакинства понастоящем недоотопляват домовете си, един от основните резултати от масовата програма за обновяване ще бъде подобряването на равнищата на комфорт. Това е реална полза за обществото, и според авторите тя трябва да залегне в икономическата оценка. Други значими ползи от програмата са по-доброто качество на въздуха в помещенията и съответно по-здравословните условия на обитаване, намаляването на енергийната бедност и повишаването на енергийната сигурност, твърдят категорично анализаторите, аргументирайки се в полза на продължаване на държавната подкрепа за тази програма.

Макар че предложеният подход е наистина уникален и адаптиран преди всичко за ситуацията в България, той може да служи като пример и за други страни в региона със сходен сграден фонд и икономически условия. Очакванията са, че той ще бъде използван като основа за допълнителни анализи и политически решения на национално равнище, с оглед на които ще могат да бъдат разработени и конкретни мерки в подкрепа на все по-амбициозна и всеобхватна жилищна политика в полза на българските граждани.

Проучването е реализирано от международен екип от организации. Цялостната координация е осъществена от Европейския институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE) и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – София, с подкрепата на Европейската фондация за климата и в тясно сътрудничество с Технически университет – Виена (TU Wien) и „За Земята“ – София.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*