Учени търсят в космоса по-точни данни за CO2 емисиите

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

На всеки 99 минути един сателит на НАСА завършва пълна обиколка около планетата, правейки милион измервания на ден на въглеродния диоксид в атмосферата на Земята. Това е част от мащабен експеримент, за който учените се надяват един ден да доведе до появата на флотилия от сателити, които сигурно и точно определят въглеродния диоксид по региони, страни и дори по конкретни градове и големи източници на емисии като електроцентрали.

По някое време през следващите месеци се очаква Китай да изпрати над Земята още два спътника. Те ще се присъединят към „братята“ си, изпратени от НАСА и от японската програма GOSAT. Китайските тестови спътници са част от проект на Китайската академия на науките „за по-точно определяне на емисиите на парникови газове от от най-големия в света източник на въглеродно замърсяване“.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Това са първите опити да получат достоверни данни по ключов научен въпрос: колко въглероден диоксид действително се добавя към атмосферата? Днес въглеродните емисии, които се отчитат от отделните страни, се изчисляват предимно на база статистически данни за количествата изкопаеми горива, изгорени във всяка страна. Подобни оценки са изключително ненадеждни, особено в развиващия се свят, който сега генерира около 60 процента от емисиите на въглероден диоксид в света.

„Космическата система за мониторинг на CO2 е най-мощната насрещна проверка на данните на правителства при тяхното самостоятелно отчитане“, казва Джон О. Найлс, изпълнителен директор на Въглероден институт.

Наземните станции за измерване на CO2 концентрациите наблюдават въглеродния диоксид в атмосферата, но те покриват само част от повърхността на Земята, най-вече в Северна Америка и Западна Европа. Дори сателитът OCO-2 обхваща само една тясна ивица при всяка орбита. Така той покрива само 7% от общата повърхност на Земята всеки месец. Това, което е необходимо, според Дейвид Крисп – ръководителят на научния екип на OCO-2, е флотилия от сателити, най-малко три в ниската околоземна орбита и три в геостационарна орбита.

Сателитите измерват наличието на въглероден двуокис в атмосферата чрез спектрометри, които откриват – с висока степен на точност – абсорбирането на светлина от различни видове молекули. Тъй като въглеродният диоксид и кислородът абсорбират само определени цветове от светлината, то сателитите могат да измерват броя на тези молекули в дадена колона от въздуха – между повърхността на Земята и спътника. Тези измервания се усложняват от много фактори, които се срещат в земната атмосфера, като например вятъра (който разпръсква въглеродния диоксид) и облаците. Въпреки че ОСО-2 прави по около един милион измервания на ден, само 100 000 от тях са използваеми, т.е. направени при ясно небе. От друга страна дори и мощните суперкомпютри на НАСА все още не са достатъчно мощни, за да могат перфектно да преработят всички тези данни. „Ние постоянно подобряваме алгоритмите, за да се анализират данните“, казва Крисп, „но те са все още далеч от точността, от която се нуждаем.“

По-новите версии на GOSAT и OCO-2 би трябвало да полетят през 2018 г. Има и планове за планове поне още пет тестови машини, които биха могли да образуват на интегрирана флотилия – по някое време през 2020. Всичко това носи със себе си още и още нови въпроси. В свой доклад Европейската комисия призовава за „интегрирана система за наблюдение, посветена на мониторинга на ввъглеродните емисии от изкопаеми горива“, която да „следи и проверява спазването на международните споразумения за климата от отделните страни“. Но как подобна система би била прилагана, дали страните ще приемат нейните констатации, как тези констатации ще доведат до изпълнение на целите за намаляване на емисиите – всичко това са въпроси, които тепърва следва да бъдат проучени.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*