Климатичните промени ще мъчат хората от Средиземноморието

Хората, живеещи в страни около Средиземноморието, ще страдат все повече от летни топлинни вълни през настоящия век, предупреждават учени. Южната крайбрежна част от Европа ще бъде най-силно засегната от климатичните промени в глобален мащаб, пише Ройтерс.

Броят на топлините вълни в средиземноморските страни – продължителни периоди на силни горещини с температурни рекорди – ще се увеличи до близо три топлинни вълни всяко лято. Това ще стане към 2070-2100 г. За сравнение, в периода от 1960 до 1990 г. са били регистрирани средно по една топлинна вълна всяко лято. Извън средиземноморския регион, в останалите части на Европа хората няма да почувстват такава остра промяна.

Броят на горещите дни с температури над 40 целзиеви градуса – негласно приет „праг“ на опасността за общественото здраве – ще се увеличи чувствително в средиземноморския регион за посочения период. От средно 1,6 горещи дни всяко лято, регистрирани в края на миналия век, те ще нараснат до цели 16 към края на настоящия век.

Здравословни проблеми, свързани с жегите, ще мъчат хората, които живеят близо до крайбрежията или близо до крайречни равнинни градове с ниска надморска височина. Освен средиземноморския регион жертва на жегите ще е и всеки град, разположен край голяма река като например По или Дунав.

Екстремните горещини ще тормозят Атина, Рим, Марсилия, Милано, Неапол и дори Букурещ, прогнозират учените. Заедно с жегата проблем в крайбрежните и крайречните градове е и високата влажност. Поради жегите водата се изпарява повече и въздухът в тези райони става по-наситен с влага, което прави по-трудно изпотяването и съответно охлаждането на човешкия организъм.

Около 40 хиляди души са починалите в резултат на големите жеги в Европа през 2003 г. Цифрата дава индикация колко много биха могли да са жертвите на горещините.

Високите температури и влажност ще се утежняват от замърсяването на въздуха в големите градове, предупреждават още учените. Тройно вредната комбинация ще е бич за всички хора с дихателни и сърдечно-съдови заболявания. При това учените посочват, че в изследването не са взети под внимание т. нар. топлинни острови.

Картината се допълва от високите нощни температури, които традиционно съпътстват периодите на засушаване и жега.

Учените все пак се успокояват, че с усъвършенстването на методите за прогнозиране на времето хора ще могат да разчитат на по-навременно предупреждаване за предстоящи горещини. Така те ще могат да се предпазват по-добре и има шанс броят на жертвите да не расте, а може би дори да намалява. Имайки по-добро прогнозиране, рисковите групи – възрастните и децата – ще знаят кога да си стоят вкъщи на сянка и хладно и да пият колкото се може повече течности. Климатикът ще стане още по-масов и често използван продукт.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*