Как да направим големия град по-устойчив?

32,6 трилиона литра.

Това, общо взето, е количеството вода, което се губи през спукани тръби и течове всяка година, преди да стигне до домовете, предприятията, училищата и болниците. Казано по друг начин, ако някой открие тези течове и ги “хване“, ще може да напълни мега-язовира “Трите клисури” в Китай до ръба с чиста, питейна вода – и така всяка година.

Проблемът със спуканите тръби подчертава едно от най-големите предизвикателства, пред които ще сме изправени през следващите десетилетия. Просто казано, ние в големите градове ще трябва да изнамерим нови начини да си осигуряваме ключовите основни ресурси като храна, енергия и вода. С нарастването на броя на хората,които живеят в мегаполисите, този проблем ще става все по-голям. Това са ключови въпроси за устойчивостта в градовете.

Smart-Cities

Приблизително 54 процента от населението на света живее в градски райони. Тзи цифра вероятно ще се увеличи до 66% към 2050 г. Китай ще има 221 населени места с над 1 милион души до 2025 г. Броят на мегаполисите с повече от 10 милиона жители ще се удвои през следващите години.

Нарастващата сложност на градската среда и спадащата цена на цифровите технологии ще дадат в ръцете ни платформа за икономия на ресурси и споделяне на физическото пространство по начини, които са едновременно икономични и по-удобни.

Водните ресурси

Струва си да се разгледа опитът на Maynilad – водната агенция на Манила. Maynilad обслужва милиони клиенти на територия с площ над 540 квадратни километра. Дружеството управлява близо 7500 километра водни и канализационни тръби и 19 язовира.

През 2007 г. близо 20 на сто от гражданите в обслужваната територия не са получавали никаква услуга, тоест са нямали вода; половината са имали вода само през половината от времето; над 50% от жителите не са имали достатъчно налягане на водата, за да могат да осъществят основни функции.

Като част от основен ремонт на цялата ВиК мрежа Maynilad се заема да реализира агресивна програма за мониторинг на цялата водна система с показатели като движение на водните потоци в реално време. Дружеството картира потреблението на вода в различните географски области. Към 2013 г. то вече обслужва 94,7 процента от жителите, като 97 процента имат 24-часово обслужване, а 99 процента имат достатъчно налягане. В същото време Maynilad спестява 640 милиона литра пречистена вода.

Електроенергия

Друг интересен казус са кражбите на електроенергия. Електрическа енергия е третата най-крадена стока в света.

Някои изчисляват, че над 30 процента от електрическата енергия в Индия се краде “на регулярна основа”. Това води до системни прекъсвания на тока и икономически загуби, надхвърлящи 17 милиарда долара годишно.

Тези видове загуби се случват навсякъде, не само в Индия. Южна Африка, Бразилия и Източна Европа са изправени пред сходни предизвикателства. Налице са и технологиите, които позволяват дистанционно откриване на необичайни модели на използване на ток и осуетяване на кражбите.

Значителна част от откраднатата мощност се използва за незаконни операции като например производство на наркотици. Затова тези технологични постижения имат положително въздействие и върху безопасността на общността.

Имоти

Същите тези технологии за наблюдение на електрическата мрежа могат да бъдат използвани вътре в сградите и предприятията, свързани към мрежата. В действителност това би могло да се окаже трамплин за икономическо съживяване. Проучванията показват, че енергийно-ефективните сгради се харесват повече, наемите в тях са по-високи, отдават се под наем по-бързо. Средно, според собствениците, възвръщаемостта на инвестициите в тях е с 19,2% по-висока, отколкото при нормалните сгради.

Паркиране

Друг пример за използване на технологичния напредък в полза на устойчивите цели са интелигентните системи за паркиране. Те могат да намалят емисиите и консумацията на енергия, както и да намалят натоварването на пренаселените централни градски райони.

Пестене на енергия

Умните технологии могат да бъдат полезни и по други начини, които няма как да са пряко видими в мегаполисите. Така например Лорънс в Канзас – студентски град с население 90 000 души, в момента експериментира със софтуер, който може да намали разходите и енергията за третиране на отпадъчните води, като пренасочва процедурите по третиране в най-ненатоварената часова зона.

Перспектива

Нито едно от тези неща, разбира се, не се случва отведнъж. Усъвършенстваните системи за осветление и управление на енергията ще трябва да преминат през редица пилотни тестове, преди да завземат градовете навсякъде. Първите „умни“ автомобили в масова употреба вероятно няма да бъдат леки автомобили – може би ще са по-скоро товарни коли, работещи на първо място в контролирана среда, и тяхното действие навярно ще се анализира по няколко начина.

Доставчиците ще трябва да обмислят новите бизнес-модели, с които да направят тези технологични промени приемливии безболезнени.

Неприкосновеността и сигурността също трябва да бъдат взети предвид. Когато Twitter се срине, хората си правят шегички, но ако столичният градски транспорт се срине, тогава резултатът ще бъде хаос. Затова умните системи трябва да са устойчиви, сигурни и резервирани, и това ще е даже по-важно от новите им функции.

С две думи – следвашите десетилетия ще бъдат време на проба и грешка. Но технологиите са вече налице и трябва да намерим начина да вземем най-доброто от тях, за да направим по-благоприятен живота във всеки град, село и мегаполис.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*