Празнуваме завръщането на белоглавия лешояд в Стара планина и Пирин

Снимка: Христо Пешев /FWFF / greenbalkans.org

2016 г. е своеобразен празник за защитата на природата в България и особено за завръщането на един специален вид: белоглавия лешояд. През тази година общо 11 малки на белоглав лешояд – един от редките видове в Европа – са излюпени в дивата природа най-вече в Стара планина и Кресненския пролом/Пирин.

Успехът е плод на дългогодишни усилия на екипите на Зелени Балакни, Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП), които работят вече над 15 години за възстановяването на вида в Стара планина и Пирин.

Снимка: Христо Пешев /FWFF / greenbalkans.org
Снимка: Христо Пешев /FWFF / greenbalkans.org

Защо е важно да има лешояди?

Лешоядите са санитарите на природата, обяснява Ивелин Иванов от „Зелени Балкани”. Има 4 вида лешояди у нас и на Балканите, като тези 4 вида унищожават на 100 процента труповете на уимрелите животни в природата. Всеки от четирите вида е „специализиран“ в изяждане на различна част от трупа. Лещоядите изяждат дори костите от труповете. По този начин те поддържат чистотата на природата и я предпазват от разпространението на инфекции.

Днес повечето от тези видове птици са критичном алко или изчезнали. Белогласият лешояд обаче може да се счита за завърнал се сле успехите през последните години.

Общо 280 лешояда сме внесли…. пуснали сме ги на различни места в Стара планина, Врачански и Централен Балкан, в Котел и Сливен“, разказа Иванов по време на специална пресконференция днес. 70-80 от тях продължаваме да ги виждаме – оцелели и на все същите места. Около 40 открихме загинали в природата поради различни причини“.

Победните излюпвания

Големият успех обаче е в гнезденето на птиците. „Тази година имаме излюпени 10 малки на белоглав лешояд в дивата природа“, казва Иванов. 5 са успешно отгледаните малки в Източна Стара планина (Сливен/Котел), 4 във Врачански Балкан и 2 в Кресненския пролом/Пирин. “С това считаме видът за успешно възстановен в Стара планина и Пирин. Общо загнездилите двойки в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация (в Източни Родопи) броят на вида в страната вече е над 100 двойки, а територията му на обитание се е увеличила с около 200%”.

25 години усилия

Днешният успех е плод на на 25 години работа, казва Иванов. „Спомням си как някога тръгнахме да обикаляме Родопите и Стара планина, за да открием последните останки от тези редки видове птици. Намерихме в източните Родопи послдните диви 6-7 двойки…. с раница-самар и с мъртво прасе в торбата, взето от екарисаж, с един автоус от Хасково и с много прекачвания тръгнахме, за да проведем първите подхранвания“.

Най-интензивната фаза от Програмата за завръщането на вида в Стара Планина и Кресненскияпролом/Пирин започва през 2010 с усилията на трите оганизации и с подкрепата на международни донори като Франкфуртското Зоологическо Дружество, Германската агенция за опазване на околнта среда, Програма ЛАЙФ на ЕС и частни донори, като Приятелите на Зоопарк Виена (Австрия) и Биопарк Де Доуе (Франция), Фондацията за опазване на лешоядите и регионалните правителства на Андалусия, Кастиля и Леон и Екстремадура в Испания.

1 коментар

  1. Закон на Джугашвили „Имат лешояд има проблем, няма лешояд няма проблем“. Труповете на умрелите животни могат да се разлагат спокойно по естествен начин.

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*