Защо не напредваме по-бързо към по-добри батерии?

Периодично узнаваме за нови, революционни пробиви в технологиите за батерии и сегиз-тогиз за достигането до „свещения граал“ на акумулаторните технологии. В крайна сметка обаче след всички обещаващи проекти и резултати компактното и евтино съхранение на енергия си остава проекция в бъдещето.

Броят на новостартиращите компании, които се занимават с разработване на ново поколение батерии, расте. Те всички са устремени към едно: устройства за съхранение, които да са икономични, сигурни, компактни, дълготрайни и с висока енергийна плътност. А, да – и евтини. На свой ред различни изследователски програми за финансиране осигуряват грантове за подобни разработки.

Всички тези разработки, уви, са далеч от темпото на комерсиализация, необходимо за ускоряване на преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия. Дори и главният изпълнителен директор на Tesla Елон Мъск – човек, който едва ли би подценил ролята на една обещаваща нова технология – признава, че, засега, неговата компания-производител на електрически коли е посветена на постепенното подобряване на съществуващите литиево-йонни батерии, не на голям скок напред в батерийната технология.

batteries-home

В действителност много изследователи смятат, че съхраняването на енергия ще трябва да стъпи на изцяло нова химическа и физическа форма – нещо коренно различно от литиево-йонните батерии. Показателно за това е, че в индустрията се появяват публикации и събития със заглавия от вида на „Отвъд литиево-йонната ера“. През май американското министерство на енергетиката проведе симпозиум под такъв надслов. Още по-показателното е, че той беше… деветият поред по тази тема!

“Когато става дума за преминаването от една идея към продукт,… при батериите е трудно, защото подобряването на един аспект обичайно компрометира други аспекти,” обяснява Кичао Кси, основател на SolidEnergy Systems. Неговата компания е разработила литиево-метални батерии с метален анод, вместо графитен, обещаващи много по-виска енергийна плътност в сравнение със сегашните батерии.

Към това се добавя фактът, че изследванията за съхранение на енергия имат „множествен“ проблеми: налице са толкова много технологии, от батерии с пяна до течни батерии и други видове екзотична химия, че никой не знае коя технология всъщност ще е „победител“ и ще си заслужава финансирането и крупните инвестиции в научни изследвания.

Разработването на нова акумулаторна технология и създаването на продукт с комерсиален вид коства стотици милиони за създаването на малкък производствен цех. В същото време потребителите – например производителите на електромобили – могат да обмислят подобно решение с години. Всичко това означава, че разработчикът на една нова технология разполага с малко финансиране – от някоя грантова схема – и трябва да чака много дълго, обяснява Герд Седер, професор по материалознание в Университета на Калифорния.

Равносметката от това е, че дори и големи създатели на нови акумулаторни технологии като например A123 Systems имат трудности да увеличат производството си и да намерят стратегически купувачи. Това обичайно води до тъжен резултат – фалит след разработването на обещаващи нови системи. В най-добрия случай компаниите биват придобити, преди да достигнат етапа на масово производство и значителни приходи, при цени под това, което е вложено в началните етапи на дейността им.

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*