Нов парк започва да се изгражда в София (виж повече тук). Стартирайки като малко зелено „петно“ насред един софийски пущинак, той постепенно ще се разраства, докато се превърне в голяма, гъста градска гора – парк-гора, подобно на Борисовата градина в „горната“ й част (между бул. Яворов и кв. Изток). Новият парк ще расте дотогава, докато се озелени един цял „зелен клин“.
Зелените клинове на София
„Зелените клинове“ на София са обширни, продълговати ивици от паркова и горска зеленина, които се простират от центъра на града до планините на юг от София – и се сливат с тях. Те се „изтягат“ радиално, подобно на лъчи.
Например, зеленият клин „Въртопо“ започва зад кръговото кръстовище на четвърти километър на бул. Цариградско шосе, преминава между кварталите Младост и Дървеница и стига чак до кв. Симеоново.
Друг зелен клин тръгва от гърба на хотел Хилтън, обхваща Южния парк и продължава към планината, между кварталите Стрелбище и Южен парк, чак до Ботаническата градина и вилна зона „Киноцентъра“.
Зелените клинове са общо шест. Те са замислени като част от визията на София за “град-градина”. Тази красива мечта не е сладкодумна приказка – тя е е претворена в градоусройствен план през 1938 г. от немския архитект Адолф Мусман. Той си представял, че жителите на София ще могат да излязат на разходка в зелените клинове и, вървейки пеш или с велосипед, да стигнат чак до планината – да излязат на пикник или здравословна планинска разходка. Освен това зелените ивици, „слизащи“ в града, ще внасят в него свеж въздух от планината.
Същата мечта за София е още по-актуална днес, когато в планините на юг от столицата има няколко въжени линии, ски-писти, детски центрове, хижи и заслони.
6800 дка изоставена земя
Общо 6800 декара е изоставената земя в териториите на зелените клинове. С изключение на онези части, които са видимо поддържани и красиви – Борисовата градина и Южния парк – това са просто пущинаци, диви земи, населени с бодили, трънаци и чат-пат някое случайно орехово дърво. Но не това е бедата.
Пущинакът е предизвикал изобретателността на не един софийски „предприемач“. Насред тези безстопанствени територии се изхвърлят строителни отпадъци, бетоновози изливат излишния бетон и постепенно формират бетонни „дюни“, а ромски семейства с номадски нрави строят своите временни „жилища“.
Другаде пущинаците на зелените клинове са разделени на части и „раздадени“ по силата на реституционни сделки. Сега те са частни терени. Частните собственици търсят начин да създадат нещо, което да им носи възвръщаемост – например, да построят спортни центрове или хотели.
Накратко – зелените клинове на София са все по-малко зелени и все повече губят шанса си да станат такива.
Потенциал за чист въздух
В София, която наскоро се класира на второ място в Европа (не е наскоро, просто това е първото изследване и е в света) по нива на смъртност заради замърсен въздух, наличието на дървесна растителност е от критична важност не само за здравето, но и изобщо за живота на обитателите. Според някои източници, едно дърво поема около един тон въглероден двуокис в рамките на своя живот!
Наред с въглеродния двуокис дървесната растителност има и тази важна роля – да обира от въздуха малките твърди частички, които са най-опасни за здравето при попадането си в белите дробове на хората. Известни са като ФПЧ (фини прахови частици). Според някои изследвания, иглолистните растения имат особено голяма роля в тази дейност, тъй като контактната площ на листата им е огромна. Освен това те „работят“ и през зимния сезон.
Това отрежда на зелените клинове на София критична роля за качеството на живот на столичани. Ако приемем за момент, че един декар може да побере около 70-80 възрастни, големи дръвчета, то зелените клинове на София са място за около половин милион дървета. Това означава стотици тонове въглероден двуокис, изсмукан от въздуха, както и огромни количества прахови частици, които иначе гражданите биха вдишвали.
…и биоразнообразие
Наред с филтрирането на въздуха горската растителност в града създава и местообитание за дивия живот. Мнозина от разхождащите се из Борисовата градина неведнъж са виждали там катерици, таралежи. По-незабелязани, но не по-малко важни, са популациите на птици и прилепи, които с насекомоядния си характер играят важна роля в биологичния баланс.
Присъствието на дивия живот в градската (среда) не е в конфликт с градския живот. Показателен за това може да е и примерът на Найроби – град с резерват за диви животни в средата, където човек може да пътува и да се наслаждава на пасящи зебри, бродещи лъвове и златиста савана на фона на геометричните контури на модерния град.
Идеята дивият живот да може да ‘слезе’ от Витоша в София сякаш звучи стряскащо за мнозина. Но реално вероятността мечки и вълци да слязат в града е нищожна, тъй като тези бозайници са рядкост дори за планината. Това се дължи предимно на незаконния лов. За сметка на това дребни бозайници и птици биха могли да се доближат до града повече (и да участват активно в неговата екосистема).
Яркото зелено лице на София
Всичко това означава, че зелените клинове на София – замислени преди близо век – са явление, което може да се нарече уникално в градоустройствената практика. С потенциала си да осигурят чист въздух на града, да съхранят живата връзка между столицата и природата и да запазят контакта на хората с дивия живот, те са характерна, отличителна черта единствено на нашата столица.
В глобалната надпревара на зелените селища по света всеки град носи своя отличителен белег. Копенхаген например е приет за идеал за пешеходен и велосипеден град; японският град Фуджисава, 100% захранван от фотоволтаика, е емблема на соларните технологии; Фрайбург в Германия е символ на зеленото преобразяване „отдолу нагоре“; Чатануга е станал символ на прехода от мръсно индустриално минало към устойчиво настояще.
Измежду всички „зелени градове“ по света София може се открои със своя ярък, горско-зелен облик – град-гора, обгърнат от планини! Това зелено наследство от Мусман е уникалното „лице“ на нашата столица.
Неочаквано добра комбинация
Има предостатъчно причини зелените клинове на София да бъдат възстановени като зелени зони и да се превърнат в реални горски територии.
Те могат да преобразят средата, в която живеем, намалявайки въглеродния диоксид и праха във въздуха, който дишаме.
Те могат да превърнат София в град-градина – удобен за своите жители, които през почивните дни могат само за (ако се възстановят клиновете – за не повече от половин час) час да се озоват от центъра на града право сред дивата природа.
И най-вече – те са ярката, зелена идентичност на София в семейството на европейските и световните зелени градове – град-гора в единение с природата, сливащ се с планините: София – лесоград.
линк към анонса?