Цифрово моделиране на база минимум данни, което спомага за анализ на енергийната ефективност, може да помогне на промишлените предприятия да пестят енергия и да намалят разходите си. За целта скоро ще е на разположение специализиран софтуер за работа с „малките данни“, част от европейския проект „REEMAIN“.
С поглед, вторачен в селския пейзаж недалеч от Дъблин, Винсент Мъри – технически проектен ръководител на IES – мисли за промишлените предприятия в района. Той е един от създателите на софтуера за симулация на енергийната ефективност на производствените предприятия, разработван в рамките на проекта REEMAIN. Сега софтуерът се внедрява пилотно в три италиански фабрики – текстилна, хранително-вкусова и леярна.
Ключовият фактор тук е мисленето за производствената среда холистично. Обхващат се едновременно четири основни компонента: конструкцията на сградата, инфраструктурните услуги в нея, производствения процес и другите свързани услуги. „Това е нещо, което не е правено преди, поне не на нивото на интеграция, което ние предлагаме. Това, което искаме да направим, е да се получи цялостната картина. Човек може да взема информирани решения какво да се промени само ако има пред очите си цялостната картина“, казва Мъри.
Софтуерът прилага симулационен подход към производството, където могат да се моделират както елементите на сградата, така и всички производствени системи. Това дава възможност една фабрика в нейната цялост да се анализира холистично, да се идентифицират областите с потенциал за оптимизация и възможностите за включване на възобновяеми енергийни източници. „Говорим за интегриране на всички различни компоненти на фабриката, с висока степен на гъвкавост, отговаряйки на специфичните изисквания на различните промишлени среди“, обяснява Мъри.
Една от пречките, които компанията е успяла да преодолее, е достъпът до данни. „Основна характеристика на нашия инструмент е, че всъщност можете да започнете въз основа на една-единствена сметка за тока. Искахме да изградим система, която да работи дори и с много ограничена входяща информация – това се нарича „груба сметка“ в моделирането на данните. Звучи по-просто, отколкото е“.
В момент, когато „големите данни“ се очертава като основна парадигма в работата с данни, IES предлага почти противоположен по своята същност подход. Техният метод е основан на „малките данни“, за да може да се даде даде тласък на аналитичния процес дории при малко налична информация.
Един от най-често срещаните проблеми в индустрията е това, че всеки завод е различен и неговото анализиране в каквато и да е светлина изисква различен подход. „Ако даден инструмент може да помогне на мениджърите да оптимизират потреблението на енергия, това определено би било голяма крачка напред“, потвърждава Мауро Сампелегрини, мениджър иновации в клон Бергамо в Конфиндустрия – италианската индустриална асоциация. „Ние сме втората европейска провинция по индустриална плътност – имаме толкова различни сектори като производствата на хартия, текстил, дърво, метал, каучук и др. В същото време сме в страна, където енергията е скъпа. Много от нашите фирми са изключително изобретателни в намирането на собствен път към енергийна ефективност, но все още не сме видели решение, което да може да е достатъчно лесно приложимо за различни сектори“.
И точно тук се намесва въпросният софтуер за симулация. „Първо, ние помагаме на потребителите да започнат „груба сметка“, за да добият почасов профил на енергийното потребление,“ обяснява Мъри. „Оттам насетне мениджърите могат да добавят информация за прецизиране на графиците, докато стигнат до ниво, при което да се направи анализ на „входа на фабриката“. Този анализ е първоначалното ниво, при което уеб-базираните аналитични инструменти вече могат да помогнат да се идентифицират възможностите и фокусът да се насочи към по-задълбочения анализ, който може да последва“.
Следващото предизвикателство за проекта е решението да стигне до реалния пазар.
Напиши коментар