Как понятието „устойчивост“ възниква през 16 век?

Първоначалното разбиране е било свързано с добива на дървесина

Понятието „устойчивост“, което днес толкова често използваме в екологията, е възникнало още през 16 век и е било пряко свързано с добива на дървесина. Бурното строителство по онова време е било базирано основно на дървени конструкции. Това от своя страна е накарало някои държавници да се замислят, че човешката дейност равноускорително унищожава горите и това скоро ще се превърне във всеобщ проблем.

Още през 16 век, около 1560 г., в своята „Наредба за горите” курфюрстът на Саксония Огюст воон Сашен приканва поданиците си и всички служби, имащи отношение към добиването на дървесина, към по-щадящо експлоатиране на горските фондове. Целта е да се осигури тяхното по-продължително и умерено използване. Причината за този апел е високото потребление на дървесина за строеж на мини, довело по онова време до унищожаване на огромни горски масиви.

През 1713 в Лайпциг се появява произведение, написано от ханс Карл вон Карловиц, в което за първи път се споменава и понятието устойчивост: “Ако не бъдат използвани … всички възможни средства, за се постигне равновесие между прираста и изсичането на гори, тогава… ще … настъпи недостиг… Затова най-голямото изкуство, наука, старание и начинание на тази държава ще бъде в това, как да създаде такава консервация и засаждане на дървета, че да има непрекъснато, трайно и устойчиво използване, защото дървесината е нещо абсолютно необходимо, без което страната не би могла да съществува.”

В книгата си Карловиц пледира за цяла поредица от мерки за повишаване на ефективността (казано на съвременен език) на използването на природни ресурси, напр. чрез подобряване на топлоизолацията при строежа на къщи и използването на енергоспестяващи пещи за топене и кухненски печки, за планово залесяване чрез семена и растения и не на последно място – за търсене на “заместители” за дървесината. Авторът препоръчва използването на торф, който да замести свръхупотребата на така ценния и оскъден по онова време дървен материал.

Днес понятието е много по-всеобхватно. Съвременното разбиране за него обединява три взаимно допълващи се измерения, които следва да бъдат развивани паралелно като гаранция за устойчивостта на човешките общности и среди: екологично, икономическо и социално.

Цялата история на понятието „устойчивост“ и неговата еволюция във времето разкрива Милена Велковска в новото издание на списание „Наука“, което вече е факт. Тръгвайки от 16 век през историята на Европа и света, тя достига до настоящото разбиране за устойчивото развитие, което е „вписано като една от основните „Цели на Хилядолетието“, набелязани и приети от ООН. Ако и вие като нас сте любопитни да узнаете еволюцията на това разбиране, изтеглете си брой 94 на сп. „Наука“ или най-добре се абонирайте за него!

Коментари

Напиши коментар

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван




*